Клайв Къслър - Изгубеният град

— Панаир — повтори тя с леден тон.

— Голям панаир. Виж сега, самолетите, които съм управлявал, може да са имали малко по-сложни системи, но принципът е един и същ.

— Надявам се да пилотираш по-добре, отколкото шофираш.

— Не беше моя идея да плуваме посред нощ. Ако си спомняш, бях разсеян от хрътките на Фошар.

Тя го щипна по бузата.

— Как бих могла да забравя, скъпа. Е, какво чакаме? Кажи какво да правя.

Остин й показа няколко ключа на стената с надписи на френски.

— Първо ми кажи какво пише тук.

Тя му ги преведе. После я заведе до предната част на самолета, сложи ръцете й върху витлото и й каза да завърти перките и бързо да отскочи назад. Самият той се качи в пилотската кабина, провери бързо уредите и й даде знак с вдигнати палци. Скай стисна перките с две ръце, завъртя ги и отскочи назад, точно според инструкциите. Моторът се закашля, но не успя да запали. Остин нагласи леко газта и й каза да опита пак. На лицето й се изписа мрачна решителност, когато вложи цялата си сила в завъртането. Този път двигателят запали и ревът му изпълни хангара.

Скай се втурна през мъглата от изгорели газове и натисна ключовете на стената, за да отвори вратата на хангара и да включи осветлението на пистата. После се качи в кабината. Още не беше успяла да закопчае колана, когато самолетът излезе от хангара.

Остин не губеше време. Максимално бързо ускори. Наду двигателя и самолетът започна да набира скорост между двойните линии от светлини на пистата. Стараеше се да пипа леко лостовете, но от неопитната му ръка самолетът поднесе и се забави.

Знаеше, че ако скоро не достигне скорост за излитане, ще се разбие в дърветата. Наложи си да се успокои и да остави лостовете сами да насочват ръцете и краката му. Самолетът се изправи и започна отново да набира скорост. Остин леко дръпна елеватора. Колелата се отлепиха от земята и самолетът започна да се издига, но все още беше опасно ниско и близо до дърветата.

Искаше да се вдигне само с още няколко педи. Сърцатият биплан явно чу молитвите му, защото набра още височина и едва-едва закачи върховете на дърветата с колелата си. Крилете се разлюляха, но бързо си възвърнаха равновесието.

Докато самолетът продължаваше да се издига, Остин се огледа наоколо. Пейзажът тънеше в мрак, с изключение на замъка Фошар и зловещите му кули, които бяха облети в светлина. Опита се да начертае мислена карта, разчитайки на спомените си от пътуването с колата. Видя кръглата площадка със странния фонтан и алеята, водеща през дългия тунел от дървета.

Зави, за да последва пътя през лозята на изток. Летеше на височина около триста метра. Бореше се с лекия вятър, който не позволяваше на самолета да надвиши скорост от сто и двайсет километра в час. Доволен, че е поел курс към цивилизацията, той взе микрофона, свързан с кабината на Скай.

— Съжалявам за излитането — опита се той да надвика рева на двигателя, — надявам се да не съм те разтресъл прекалено.

— Всичко е наред, само да успея да си върна зъбите в устата.

— Радвам, се да го чуя. Внимавай със зъбите, ще ти трябват за вечерята.

Идея къде отиваме?

— Летим горе-долу в посоката, от която дойдохме. Оглеждай се за светлини. Ще се опитам да кацна на пътя до някой град. Надявам се, че по това време да няма много движение. Отпусни се и се наслаждавай на полета.

Остин насочи вниманието си към безопасното приземяване. Въпреки кавалерското си отношение, беше наясно с рисковете, които го очакваха. Летеше практически на сляпо над непознат терен, с антикварен самолет, без никакъв опит, с изключение на онзи панаир. Същевременно се наслаждаваше на простата надеждност на старата машина. Това си беше истински полет. Нямаше покрив на кабината, която да го дели от хладния вятър. Седеше буквално върху двигателя и шумът го оглушаваше. Изпита още по-голямо уважение към мъжете, летели с тези самолети в бой.

Много му се искаше да изтръгне още няколко възела от биплана, който едва пълзеше в нощното небе. Окуражи се, като видя блещукащи светлинки в далечината. Наближаваха края на огромните владения на Фошар. Самодоволството му изгасна, като чу Скай да крещи в слушалките.

В същия момент забеляза някакво движение с периферното си зрение и се обърна наляво. Хеликоптерът, който ги беше преследвал над лабиринта, като по магия се беше материализирал на няма и сто метра от тях. Кабината беше осветена, а на пътническото място седеше един от охранителите на Фошар с автомат в скута. Въпреки че самолетът бе лесна мишена, той не направи опит да стреля.