Клайв Къслър - Изгубеният град

— Тази вечер съм Нивга вече, но когато не се разхождам като мрачната птица на По, се подвизавам под името Кавендиш. Лорд Кавендиш, което иде да покаже колко изпаднала е някога гордата ни нация, щом стар пияница като мен носи рицарско звание. Сега ще прощавате, но чашата ми е празна. Нивга вече! — Той се оригна шумно и се заклатушка в търсене на нова чаша шампанско. — Едгар Алън По, разбира се! Това е темата на карнавала.

Кавендиш беше един добре подпийнал Гарван. Скай беше Черният котарак. Самият Остин — шутът от „Бъчвата с амонтилядо“.

Остин огледа останалите гости. Видя жена, маскирана като труп с мръсни окървавени одежди — „Падението на дома на Ашър“. Друга пък носеше пелерина с миниатюрни звънчета — „Звънчета и камбани“. На бара се беше подпрял орангутан с чаша мартини в ръка — „Убийствата на улица Морг“. Орангутанът разговаряше с огромен бръмбар с череп на черупката — „Златният бръмбар“. Явно мадам Фошар имаше не само чувство за хумор, но и влечение към гротеската.

Музиката спря и залата замлъкна. На вратата се появи фигура. Кавендиш, който тъкмо се връщаше с нова чаша в ръка, измърмори „Мили боже!“ и се мушна сред останалите, сякаш търсеше закрила от тълпата.

Всички очи се впериха във високата жена, която изглеждаше като току-що излязла от гроба. Дългият й плащ и изпитото й мъртвешко лице бяха опръскани с кръв. Устните й бяха съсухрени, а очите — хлътнали в дълбоките си гнезда. Когато тя влезе, в стаята се чу сподавено ахване. Жената се спря и погледна гостите в очите. След това тръгна през залата, сякаш се носеше на въздушна възглавница. Спря пред огромния абаносов часовник и плесна с ръце.

— Добре дошли при Маската на Алената смърт — прозвуча ясният глас на Расин Фошар. — Моля ви, продължете веселбата си, приятели. И помнете: животът е мимолетен, когато по земята броди Алената смърт — добави тя мелодраматично.

Сбръчканите устни се разтегнаха в отвратителна усмивка. През тълпата премина вълна от нервен смях и квартетът отново засвири. Прислужниците, застинали на място, продължиха да обикалят с подносите. Остин очакваше мадам Фошар да поздрави гостите си, но за негова изненада тя се приближи към него и махна противната си маска, за да разкрие изящните си черти.

— Изглеждате много красив в клин и с шапка със звънчета, мосю Остин — каза тя с прелъстителна нотка в гласа.

— Благодаря ви, мадам Фошар. Аз пък никога не съм срещал по-очарователна чума.

Мадам Фошар наклони кокетно глава.

— Умеете да ласкаете — каза тя, после се обърна към Скай. — А вие сте една прекрасна черна котка, мадмоазел Буше.

— Мерси, мадам Фошар — отговори Скай с тънка усмивка. — Ще се опитам да не изям струнния квартет, колкото и да обичам мишките.

Мадам Фошар се взря в нея със завистта на остаряваща красавица към млада жена.

— Всъщност са плъхове. Ще ми се да можех да ви предложа по-богат избор на костюми. Но вие не възразявате да поиграете глупака, нали, мистър Остин?

— Ни най-малко. Някога шутовете са съветвали кралете. По-добре да играеш глупак, отколкото да си такъв.

Мадам Фошар се засмя весело и погледна към вратата.

— Добре, виждам, че и принц Просперо пристигна.

Към тях се приближаваше мъж с клин и туника от лилаво кадифе, поръбено със злато, и маска на лицето. Той свали кадифената си шапка с театрален жест и се поклони на мадам Фошар.

— Прекрасна поява, майко. Гостите ни бяха истински ужасени.

— Така и трябва. Ще им обърна внимание след разговора си с мистър Остин.

Емил отново се поклони, този път на Скай, и се отдалечи.

— Имате интересни приятели — отбеляза Остин, обхождайки с очи тълпата. — Ваши съседи ли са?

— Напротив. Това са остатъците от големите оръжейни фамилии по света. В тази зала е представено огромно богатство, изградено върху основите на смъртта и разрушението. Предците им са майсторели върхове на копия и стрели, убили стотици хиляди хора, изработили са оръдията, опустошили Европа през миналия век, произвели са бомбите, сравнили цели градове със земята. Трябва да се чувствате поласкани, че се намирате в такава височайша компания.

— Надявам се, няма да се обидите, ако кажа, че не съм впечатлен.

Мадам Фошар отговори с остър смях.

— Не ви виня. Тези самонадеяни приказливи глупаци са декадентски евробоклуци, живеещи от състоянията, натрупани с потта на дедите им. В момента някога гордите им компании и картели не са нищо повече от безлични корпорации, търгувани на Нюйоркската борса.