Клайв Къслър - Изгубеният град

— Някакви идеи за знака с орела, който видяхме и на самолета?

— Да, но не и научни.

— Все пак ще се радвам да ги чуя. И може би ще се възползвам от предложението ти за чаша бренди.

Дарне й наля и двамата се чукнаха за наздраве.

— Бих казал, че орелът олицетворява обединението, съюз на три различни сили. Epluribus unit, от многото — един, както казват римляните. Явно не е било лесно решение. Орелът изглежда така, сякаш всеки миг ще се разкъса, но ако се разедини, ще загине. Оръжията, които държи в ноктите, ме карат да мисля, че съюзът е бил свързан с войната.

— Не е зле като за ненаучно предположение.

Дарне се усмихна.

— Само ако знаехме кой е бил Леденият човек. — Той погледна часовника си. — Прощавай, Скай, но имам конферентен разговор с един дилър в Лондон и клиент в САЩ. Имаш ли нещо против да задържа шлема, за да го разгледам по-подробно?

— Не, разбира се! Просто ми се обади, за да дойда да си го взема. Ще бъда или в кабинета, или в апартамента си.

По лицето му премина сянка.

— Скъпо момиче, тук има нещо повече от това, което вижда окото. Някой е бил готов да убие за него. Явно е много ценен. Трябва да бъдем изключително предпазливи. Някой знае ли, че е у теб?

— Кърт Остин, човекът от НАМПД, за когото ти разказах. На него може да се вярва. Някои от хората, които бяха в пещерата и Рено.

— Ах, Рено. Това не е добре. Той ще иска да си го върне.

В тъмните й очи проблесна гняв.

— Само през трупа ми! — тя се усмихна нервно, осъзнавайки смисъла на собствените си думи. — Мога да го заблудя, да му кажа, че съм го оставила за металургична експертиза.

Телефонът на Дарне иззвъня.

— Ще говорим по-късно пак.

Скай излезе от магазина и тръгна към апартамента си, вместо към кабинета. Искаше да провери телефонния си секретар. Надяваше се Остин да се е обаждал. Разговорът с Дарне я разтревожи. Имаше чувството, че опасността дебне наблизо. Гласът на Остин щеше да я успокои. Когато се прибра, веднага прослуша съобщенията, но Кърт не се беше обаждал.

Беше изморена. Легна на дивана с модно списание в ръка, надявайки се да си почине, преди да се върне в кабинета. След няколко минути списанието падна от ръцете й и тя потъна в дълбок сън.

Нямаше да спи толкова спокойно, ако знаеше какво й готви Огюст Рено. Той седеше в кабинета си, обзет от опасна ярост, свел глава над бюрото си и допълващ списък с оплаквания срещу Скай Лабел. Ръката му се оправяше, но гордостта му бе смъртно ранена.

Цялата му воля за мъст бе съсредоточена върху невинната жена. Беше готов да дръпне всички политически конци, с които разполагаше, да се обади на всички, които му дължаха някаква услуга, за да съсипе кариерата й, както и тази на всеки, който проявеше дори най-лека дружелюбност към нея. Тя го унижи пред други хора и се отнесе пренебрежително към авторитета му. Не обърна внимание на нареждането му да остави шлема. Ако зависеше от него, би я изхвърлил от Сорбоната веднага. О, щеше да види тази жена! Щеше да го моли за милост! Представяше си се като Създателя в една от онези ренесансови картини, в които Бог пропъжда Адам и Ева от Райската градина.

Тази сутрин срещна Скай в асансьора. Тя му каза „добро утро“ и му се усмихна, с което само разпали гнева му още повече. Успя да се овладее, но сега го изливаше в списъка с жалби. Тъкмо твореше подробно описание на ниския й морал, когато чу шумолене пред бюрото си. Реши, че е асистентът му.

Без да вдига поглед от листа, каза:

— Да?

Понеже не получи отговор, той вдигна очи и замръзна. В стола пред него седеше едрият мъж с бледо лице, който го нападна под ледника.

Рено беше свикнал да оцелява. Престори се, че не познава госта си.

— С какво мога да ви помогна? — прокашля се той.

— Не ме ли познавате?

— Не мисля. Имате работа с университета ли?

— Не, имам работа с вас.

Сърцето на Рено се сви.

— Убеден съм, че грешите.

— Даваха ви по телевизията — каза мъжът.

Още преди да се върне в Париж, Рено се беше обадил на любим свой телевизионен репортер. Даде интервю, в което си присвояваше откритието на Ледения човек, както и успеха на спасителната операция.

— Да, гледахте ли интервюто?

— Казахте на репортера, че вие сте открили предметите под ледника. Единият беше сейфът. Какви са били другите предмети?

— Имаше само още един шлем. Очевидно доста стар.

— Къде е този шлем сега?

— Мислех, че е останал в пещерата. Но се оказа, че една жена го е изнесла от там.

— Коя е тази жена?

В ума на Рено проблесна коварна мисъл. Може би този кретен щеше да го остави на мира, ако има по-изкусителна жертва. Щеше да се отърве едновременно и от него, и от Скай.