Клайв Къслър - Изгубеният град

Изработката и украсата му предполагаха древен произход. Тежестта се поемаше от главата, както при ранните шлемове. По-късните модели имаха извита долна част, която позволява тежестта да се пренесе върху раменете с помощта на специална яка. На върха на шлема имаше ветрилообразен гребен — също по-късно нововъведение, увеличаващо защитата от боздуган или меч.

Формата на шлемовете също се променяше с времето. Характерната за единайсети век конусовидна форма през дванайсети ставаше заоблена, а предпазителите за носовете се разширяваха, за да пазят цялото лице. В предната част на шлемовете майсторите на оръжие оставяли само прорези за очите и за дишане. Германските шлемове обикновено бяха тежки и заострени, а италианските — по-заоблени, отразяващи влиянието на Ренесанса.

Но най-странното нещо в този шлем беше металът. Производството на стомана започнало още през 800 г. пр.Хр., но били нужни няколко века да се достигне такова високо качество. Този шлем беше дело на истински майстор. Здравината на стоманата личеше по вдлъбнатината отгоре — някой го беше изпробвал с пистолет или аркебуз, и той се бе оказал непробиваем.

Но както показваше дупката от куршум, ефективността на защитата предизвиква ответна реакция в ефективността на нападението. Броните били окончателно изхвърлени от употреба през 1522 г. в битката при Бикока. Гравитацията се оказала най-големият им враг — броните просто били прекалено тежки за носене.

Лицето на предната част на шлема беше типично за италианска броня от шестнайсети век. Майсторите избягвали да гравират бойните шлемове. Те трябвало да бъдат гладки и заоблени, или с плоскости, от които да рикошират страничните удари. Гравирането можело да намали ефективността на рикоширащата повърхност. Скай взе ножа за отваряне на писма — една италианска кама — и я насочи срещу шлема. Въпреки гравюрата металът беше така обработен, че да отразява ударите.

Скай отново се съсредоточи върху метала. Нищо друго не отличаваше така ясно майсторите на оръжие един от друг, както обработката на метала. Тя прекара кокалчета по шлема и се чу ясен, камбанен звън. После проследи с показалец петточковата звезда „с крака“. Обърна шлема. Погледната от друг ъгъл, фигурата напомняше на падаща звезда. Спомни си меча, който видя в една английска колекция, изработен от метал от метеорит. Стоманата можеше да бъде наточена като бръснач. Защо не и шлем? Отбеляза си да се допита до специалист по металознание.

Разтри уморените си очи и с примирена въздишка протегна ръка към телефона. От другата страна се чу мъжки глас — дълбок и приятно възпитан.

— Oui. Darnay Antiquites. (Антики Дарне).

— Шарл, Скай Лабел е.

— О, Скай! — Дарне очевидно се зарадва. — Как си, скъпа? Как върви работата? Вярно ли е, че си била в Алпите?

— Да, затова ти се обаждам. Открих един стар шлем. Много е особен и бих искала да го погледнеш. Доста ме озадачи.

— А какво става с прекрасния ти компютър? — подразни я той.

Дарне и Скай често водеха добронамерени спорове за високотехнологичните методи, които тя използваше. Той смяташе, че практическият опит, натрупан в постоянния досег с артефактите, е много по-надежден от всяка база данни. Тя възразяваше, че компютърът й спестява ценно време.

— Компютърът си е добре — престорено се възмути тя, — прегледах и всички книги в библиотеката си. Не мога да намеря точен аналог.

— Изненадваш ме! — Дарне познаваше библиотеката на Скай: една от най-богатите, които бе виждал някога. — С удоволствие ще го погледна. Ела още сега, ако искаш.

— Добре, идвам веднага.

Тя уви шлема в една калъфка от възглавница, сложи го в пазарска торба от „О. Прентан“ и тръгна към най-близката станция на метрото. Антикварният магазин на Дарне се намираше на десния бряг, в една тясна уличка близо до хлебарница, от която се носеше апетитен аромат на прясно изпечен хляб. На вратата с малки позлатени букви пишеше „Антики“. На витрината бяха наредени странни, покрити с прах рогове за барут, пистолети кремъклии и ръждясали саби. Не всеки би стъпил в такъв магазин, но тъкмо това бе и желанието на Дарне.

Когато Скай влезе, камбанката на вратата иззвънтя.

Магазинът беше мрачен и тесен, практически празен, с изключение на една ръждива броня и няколко наплюти от мухите шкафа с жалки реплики на стари ножове. Плюшената завеса в дъното на помещението се разтвори и в процепа от светлина се появи жилав мъж, облечен в черно. Погледна крадешком Скай, премина бързо като сянка край нея, без дума да каже, и излезе от магазина, затваряйки тихо вратата зад себе си.