Клайв Къслър - Изгубеният град

Сиймобилът стигна до края на стената, зави и тръгна покрай другата страна на правоъгълната зала. Сцените тук бяха от Ланг дю Дормьор и ледника. Но вместо гол бряг, се виждаха постройки и дори нещо, напомнящо на самата гробница с нейните арки. Ледникът изглеждаше безмълвен и неумолим както винаги.

— Ще се окажеш права за селището на брега на езерото и устието на реката.

— Удивително е! Можем да използваме тези рисунки, за да картографираме руините.

По времето, когато художникът беше запечатал ледника върху камъка, той явно е покривал още по-голяма част от долината. Скулпторът бе успял да му вдъхне величие и мощ, надминаващи самата гледка. Остин и Скай направиха няколко обиколки на залата, но не откриха нито саркофаг, нито други характерни елементи.

— Сбъркала съм — каза Скай, — това не е гробница, а храм.

— Разумно съждение предвид липсата на трупове — съгласи се Остин. — Ако сме приключили тук, ми се ще да разнищим още една загадка.

Той разгъна разпечатката от сонара, която бе взел със себе си, и й показа аномалията на езерното дъно.

— Прилича на самолет — рече Скай. — Какво дири самолет тук? Чакай малко. Мъжът в леда?

Остин отговори със загадъчна усмивка. Маневрените мотори на сиймобила забръмчаха и батискафът излезе от древния храм. Когато наближиха мястото, на което трябваше да се намират останките от самолета, той забави ход и започна внимателно да се оглежда. Не след дълго пред очите им се показа силует с формата на пура.

Приближиха и Остин забеляза, че цилиндричният дървен скелет е отчасти покрит с прокъсан и избелял червен плат. Конусовидният двигателен отсек беше откъснат и лежеше на дъното, а моторът блестеше на светлината на прожекторите. Ниската температура не бе позволила фюзелажът да се покрие с водорасли, както би станало при по-топъл климат. Витлото липсваше, вероятно изгубено при катастрофата. Остин обиколи наоколо и откри останките от липсващото крило на няколко метра встрани. После върна сиймобила при самолета.

Скай му показа емблемата на опашката.

— Същия знак — триглав орел — имаше на шлема на мъжа под ледника.

— Жалко, че не е у нас.

— Напротив. Аз го взех. На кораба е.

Остин си спомни, че когато се качваше на сиймобила, Скай стискаше нещо в ръка. Все по-ясно му ставаше, че тази привлекателна жена с усмивка като слънчев ден не бива да се подценява. Той огледа орела, после и празната кабина.

— Сега знаем откъде се е взел Леденият човек. Явно е катапултирал и самолетът му се е разбил в езерото.

Скай се разсмя ехидно.

— Сетих се за Рено. Той каза, че този човек не може да е паднал от небето. А то точно така е станало.

Сиймобилът обиколи останките от самолета, за да може Остин да направи достатъчно видео кадри и цифрови снимки на крилата и дъното наоколо, след което се насочиха към повърхността. Не след дълго бяха на палубата на кораба. Скай бъбреше развълнувано за находката им, но когато зърна ледника, замлъкна. Приближи се до перилата и впери поглед в леденото поле.

Доловил промяната в настроението й, Остин я прегърна през раменете.

— Добре ли си?

— Под водата беше толкова спокойно. А после изплувахме и видях ледника… — Тя потрепери. — Напомни ми, че едва не умрях под него.

Остин се вгледа в очите й, отправени някъде в далечината, също като на войник в шок от снарядите на бойното поле.

— Не съм психолог — каза той, — но винаги ми се е струвало полезно да се изправям срещу демоните си. Каня те на разходка с лодка.

Неочакваното предложение като че ли я върна в реалността.

— Сериозно ли говориш?

— Вземи няколко кифли и един термос с кафе и ще се видим при скифа. Между другото аз предпочитам моите да са със стафиди.

Скай не беше във възторг от идеята за разходка, но изпитваше все по-силно доверие към Остин и вероятно би го последвала и до Луната, стига да каже. Тя отиде да вземе кифлите, а той приготви лодката. След малко вече плаваха към брега, заобикаляйки плаващите късове лед. Спряха на покрития с тъмен едър пясък бряг на стотина метра от мястото, на което ледникът се стесняваше и разделяше на части.

След кратка разходка по брега стигнаха до страничната стена на глетчера. Ледената стена се издигаше няколко боя над земята. Повърхността й беше осеяна с пещери, кратери и разкривени скулптури, образувани от замръзването, топенето и невъобразимия натиск.

Ледът беше покрит с прах, а от гънките и пукнатините струеше дълбока, неземна синкава светлина.