Клайв Къслър - Изгубеният град

Озбърн кимна.

— На тази експедиция извадихме проби от водорасли с помощта на батискафа „Алвин“. Това е една от мъртвите проби.

— Стъблото и листата напомнят на Caulerpa, но са някак различни — каза Гамей.

— Много добре. Съществуват над седемдесет вида Caulerpa, включително тези, които сте виждали по магазините. Инвазивно поведение се наблюдава у пет от тях, макар не всички да са изучени. Това е напълно непознат вид. Нарекох го Caulerpa Gorgonosa.

— Горгонова трева? Харесва ми.

— Няма да си толкова въодушевена, след като ти поразкажа това-онова за нея. Научно казано, това е мутирал вид. И за разлика от събратята си, той може да се размножава полово.

— Ако е така, тази горгонова трева може да си пръсне яйцата много надалеч. Ще стане сериозен проблем.

— Вече е станал. Горгоновата трева се е смесила с taxifolia и сега я измества. Открита е покрай Азорските острови, а в момента наблюдаваме проби от испанското крайбрежие. Разпространява се с шеметна скорост. В Атлантическия океан се носят огромни площи от водораслото, които в скоро време ще се слеят в обща маса.

Пол подсвирна.

— С тази скорост може да превземе целия океан.

— И това не е най-лошото. Taxifolia образува задушаващи килими по дъното. Също както погледът на Медуза Горгона вкаменява, така и горгоновата трева се превръща в дебела, твърда биомаса. Там, където я има, не може да просъществува нищо друго.

Гамей гледаше стъкленицата с ужаса на човек, който знае достатъчно за световния океан, за да си представи какво може да последва от това.

— Искаш да кажеш, че световния океан се втвърдява?

— Дори не мога да си представя най-лошия сценарий, но едно знам със сигурност. В най-скоро време горгоновата трева може да се разпространи по умерените крайбрежия и да причини непоправими екологични щети — каза Озбърн с нетипичен за него шепот. — Може да се отрази на климата, да доведе до глад и да сложи край на морската търговия. Народите, които разчитат на улов, ще останат без прехрана. По целия свят ще се разгорят политически конфликти между бедни и богати за храна.

— Кой още знае за това? — поинтересува се Пол.

— Корабите съобщават за водораслите, но извън тази стая само неколцина доверени колеги в САЩ и други страни знаят за сериозността на ситуацията.

— Не трябва ли хората да бъдат информирани, за да се обединят в борбата с нея? — каза Гамей.

— Със сигурност, но не искам да всявам паника, докато не съм приключил с проучванията си. Тъкмо подготвях доклад, който следващата седмица ще представя пред организации като НАМПД и ООН.

— Не можеш ли да побързаш?

— О, мога, но има и друг проблем. Когато стане дума за биологичен контрол, често се стига до конфликт между стремежа към изкореняването на проблема и научните интереси. Властите, естествено, искат да атакуват максимално бързо с всички възможни оръжия. Ако новината се разчуе, изследванията ще бъдат забранени от страх да не разпространим водораслите. — Той погледна към стъкленицата. — А това не е някакъв морски плевел. Убеден съм, че ще можем успешно да се справим с него, когато имаме повече оръжия на своя страна. Ако не знаем с какво си имаме работа, никой от известните методи за изкореняване няма да ни помогне.

— А как може да помогне НАМПД? — попита Гамей.

— Подготвя се експедиция до Изгубения град. Тази седмица на място заедно с „Алвин“ ще бъде изпратен и изследователският кораб „Атлантида“ на Океанографския институт. Те ще се опитат да изследват региона, в който е мутирало водораслото. След като определим условията, довели до аберацията, ще можем да се борим с нея. В момента се мъча да довърша работата си тук, за да мога да замина на експедицията. Когато чух, че сте в града, реших, че това е Божи знак. Вие сте идеалните специалисти за тази цел. Бихте ли се включили в експедицията на мое място?

— Разбира се! Трябва ни разрешение от шефовете в НАМПД, но те надали ще възразят.

— Разчитам на вашата дискретност. Когато получим пробите, ще мога да пусна доклада си едновременно с колегите по света.

— Къде се намира „Атлантида“ в момента? — попита Пол.

— Връща се от друга мисия. Утре спира на Азорските острови за зареждане. Можете да го пресрещнете там.

— Става — съгласи се Пол. — Тази вечер заминаваме за Вашингтон и утре потегляме. — Той хвърли поглед на стъкленицата. — Ако този дух се измъкне от бутилката, ще си имаме сериозни неприятности.

Гамей гледаше в същата посока.

— Страх ме е, че вече е излязъл. Сега трябва да измислим как да го върнем обратно в нея.