Клайв Къслър - Изгубеният град

От задната стаичка излезе още един мъж: нисък, седемдесетина годишен, напомнящ на стария киноактьор Клод Рейнс. Носеше безупречен тъмносин костюм и стилна вратовръзка от червена коприна, но би излъчвал същата елегантност и ако беше облечен в работнически гащеризон. Косата и тънките му мустаци бяха сребристосиви, а в тъмните му очи искреше интелигентност. Пушеше „Голоаз“ с цигаре, което извади от устата си, за да целуне Скай по двете бузи.

— Много си бърза — отбеляза той с усмивка, — този шлем явно е важна находка.

Тя му върна целувките.

— Ти ще ми кажеш. Кой беше този човек?

— Един от моите… доставчици.

— На мен ми приличаше на крадец.

По лицето на Дарне пробяга тревога. После се засмя.

— Естествено, той си е такъв.

Дарне обърна табелката на вратата и въведе Скай в кабинета си зад завесата. В рязък контраст с мърлявия магазин отвън, кабинетът му беше добре осветен, а бюрото и работният му плот — със съвременен дизайн. На стените бяха закачени различни оръжия, но повечето бяха незначителни предмети, които продаваше на недотам обиграни колекционери. Най-доброто държеше в сейф.

Колкото и да дразнеше Скай по отношение на технологиите, самият той работеше предимно чрез Интернет и лъскав каталог, който изпращаше на подбран кръг от клиенти и който колекционери и дилъри по цял свят очакваха с нетърпение.

Скай го беше потърсила за първи път за съвет как да разпознава фалшификати. Скоро откри, че познанията му за старите оръжия и брони надминават тези на много учени, включително нейните собствени. Станаха добри приятели, макар да бе ясно, че той се движи в сенчестия свят на нелегалните антики. Накратко казано, беше мошеник, но от класа.

— Да видим какво ми носиш, скъпа — рече той, като посочи ярко осветената маса, която използваше, за да снима предметите за каталога си.

Скай извади шлема от торбата и бързо свали калъфката от възглавница.

Дарне се взря благоговейно в шлема. Обиколи масата, дърпайки си от цигарата, гледайки го от няколко пръста разстояние. После го вдигна, премери го на тегло, задържа го високо и го сложи на главата си. В този си вид се приближи до шкафа и извади бутилка „Гран Марние“.

— Бренди?

Скай се засмя и поклати глава.

— Е, какво мислиш?

— Extraordinaire 6 6 Изключително, невероятно (фр.) — Бел.прев. . — Дарне свали шлема от главата си и го сложи на масата. Наля си чаша бренди и попита: — Къде откри този прекрасен objet d’art 7 7 Предмет на изкуството (фр.) — Бел.прев. ?

— В ледника Льо Дормьор.

— В ледник? Още по-невероятно!

— Това не е всичко. Беше намерен близо до тяло, замръзнало в леда. Най-вероятно тялото е било там по-малко от век. Мъжът вероятно е скочил с парашут от самолет, който намерихме на дъното на близкото езеро.

Дарне пъхна пръст в дупката.

— А това?

— Мисля, че е от куршум.

Антикварят не изглеждаше ни най-малко учуден.

— Значи Леденият човек е носел шлема.

— Възможно е.

— И не е неуспешна проба за здравина?

— Не мисля. Виж колко е твърда стоманата. Сачмите от мускетите вероятно са отскачали като грахчета от нея. Дупката е направена от съвременно огнестрелно оръжие.

— Значи имаме човек, който лети над ледника със стар шлем на главата, прострелян с модерно оръжие.

— Така изглежда — сви рамене Скай.

Дарне отпи от брендито.

— Интересно, но не особено логично.

— Нищо в тази работа не звучи логично.

Тя се отпусна в един стол и разказа как Рено я бе извикал в пещерата, както и за последвалата спасителна операция. Дарне слушаше смръщено.

— Слава на Бога, че си добре! Този Кърт Остин е home formidable 8 8 Забележителен мъж (фр.) — Бел.прев. . И красив, предполагам.

— Много! — тя усети как се изчервява.

— Дължа му благодарност. Винаги съм те възприемал като дъщеря. Щях да бъда покрусен, ако нещо ти се бе случило.

— Е, благодарение на мистър Остин и неговия колега Джо Дзавала съм жива и здрава. — Тя посочи шлема. — А за това?

— Смятам, че е по-стар, отколкото изглежда. Права си, че стоманата е необикновена. Металът, от който е направен, може наистина да идва от звездите. Фактът, че друг такъв не съм виждал и ти не си намерила аналог в справочниците, ме навежда на мисълта, че може да е бил прототип.

— Но ако е бил толкова новаторски, защо идеите не са били възприети и реализиран в по-следващ период от време?

— Знаеш какви са оръжията и хората. Разумът невинаги надделява над упорството и инерцията. Поляците са настоявали да използват кавалерия срещу бронирани танкови войски. Били Мичъл едва убедил шефовете на армията в ползите от въздушните бомбардировки. Може би някой е погледнал този шлем и е заявил, че досегашните са по-хубави пред непроверените.