Клайв Къслър - Изгубеният град

— Фошар бил един от най-богатите мъже в Европа. Изчезнал през 1940 година, явно докато летял с „Моран-Солние“. Имал навика да обикаля по въздух обширното си имение и лозя. Един ден просто не се върнал. Започнало издирване в предполагаемия район на падането му, но не намерили и следа от него. След няколко дни започнала войната и изчезването му, макар и трагично, се превърнало просто в бележка под линия.

Остин посочи картечницата.

— Явно доста се е безпокоял за лозята си. Защо му е на един цивилен да лети с военен самолет?

— Фошар бил производител на оръжия със силни политически връзки. За него не е било никакъв проблем да се сдобие със самолет от френския арсенал. По-важният въпрос е как се е озовал в Алпите.

— Изгубил се е?

— Не ми се вярва. Самолетът му не би могъл да стигне до Ланг дю Дормьор само с един резервоар. Трябвало е да спре и да зареди по пътя. Това ме навежда на мисълта, че полетът е бил планиран.

— Накъде смятате, че е бил тръгнал?

— Езерото е близо до швейцарската граница.

— А Швейцария е прочута с тайното си банкиране. Може би е отивал в Цюрих, за да осребри някой чек.

Гросе тихичко се засмя.

— На човек в положението на Фошар не са му трябвали пари в брой. — Лицето му доби сериозно изражение. — Гледахте ли телевизионните репортажи за тялото, открито в леда?

— Не, но разговарях с човек, който е видял тялото. Каза ми, че е било облечено в дълго кожено палто и прилепнал шлем като тези, носени от някогашните летци.

Гросе се наведе напред, а в очите му блестеше вълнение.

— Това напълно съвпада! Фошар може би е катапултирал. Паднал е върху ледника, а самолетът му се е разбил в езерото. Само да можехме да извадим тялото.

Остин си представи тъмния наводнен тунел.

— Ще бъде грандиозна задача да отводним тунела.

— Разбирам! — Французинът поклати глава. — Ако някой може да се справи, това са наследниците на Фошар.

— Има ли такива?

— О, да, макар че никой не би могъл да се досети. Маниаци са на тема дискретност.

— Нищо чудно. Много от богатите фамилии не обичат вниманието.

— Тук става дума за нещо повече, мосю. Семейство Фошар са това, което хората наричат „търговци на смърт“. Продават оръжия в огромни мащаби. А това е мръсен бизнес.

— Звучи ми като френския аналог на Круп.

— И друг път са ги сравнявали, макар че Расин Фошар би възразила.

— Расин?

— Пада се праплеменница на Жул. Велика жена! Все още управлява семейния бизнес.

— Предполагам, че мадам Фошар би искала да узнае съдбата на изгубения си прачичо.

— Съгласен съм, но за един простосмъртен би било трудно да се промъкне покрай всички адвокати, агенции и телохранители, които пазят човек с такова състояние. — Той се замисли за момент и добави: — Имам приятел, който е директор в компанията. Мога да му се обадя с тази информация и да видим какво ще измисли. Как мога да се свържа с вас?

— Сега се връщам с влака в Париж, ще ви дам номера на мобилния си телефон.

— Добре — Гросе му извика такси, което да го откара до гарата. После заедно прекосиха двора със старите самолети.

Стиснаха си ръцете и Остин му благодари за съдействието.

— За мен беше удоволствие. Мога ли да попитам защо НАМПД се интересува от този случай?

— Всъщност не се интересува. Открих самолета случайно, докато работех по проект на НАМПД, но в момента се занимавам лично с него, най-вече от любопитство.

— Значи няма да използвате посредници в контактите си със семейство Фошар?

— Не съм имал такова намерение.

Гросе се замисли над отговора му.

— Години наред съм бил в армията и вие ми приличате на човек, който може да се грижи за себе си, но ви предупреждавам да бъдете особено предпазлив в контактите си с тях.

— Защо?

— Фошар не са просто богати. — Той замълча, опитвайки се да подбере правилната дума. — Говори се, че имали минало.

Преди Остин да успее да попита какво трябва да означава това, таксито пристигна, двамата се сбогуваха и той потегли към гарата. Размишляваше за предупреждението на Гросе. Явно французинът намекваше, че прочутото семейство крие не един скелет в гардероба си. Но същото може да се каже за коя да е богата фамилия по света. Състоянията, с които се строяха великолепни палати и се градеше положение в обществото, често идваха от робски труд, търговия с наркотици, контрабанда или организирана престъпност.

Тъй като за момента не можеше да научи нищо повече, мислите на Остин се насочиха към срещата със Скай. Думите на Гросе обаче продължаваха да кънтят в съзнанието му като звън на далечна камбана: