Клайв Къслър - Изгубеният град

— Джо, имаме проблем — каза Остин с възможно най-спокоен глас.

— Виждам — отвърна Дзавала, приведен напред. — Тези колони приличат на каубойски крака. Някаква идея как да минем?

— Както таралежите правят любов. Внимателно! Движи се точно след мен.

Остин преплува между огънатите колони, оставяйки достатъчно разстояние и от двете страни. Обърна се и засенчи очи от халогенните прожектори, после махна на Дзавала да тръгва. Приятелят му успешно насочи сиймобила през отвора, без да закачи нито една от колоните. Проблемът дойде от съвсем неочаквано място. Мрежата, която се влачеше накрая, закачи ръба на отрязаната колона. Усетил дръпването, Дзавала инстинктивно увеличи мощността, без да мисли.

Това беше най-голямата му грешка.

Сиймобилът се поколеба за миг, после мрежата се откъсна и той полетя с цялата си масивна тежест право към дясната колона от следващата тройка. Дзавала бързо компенсира, но беше късно. Повредената колона застрашително се изкриви.

Остин наблюдаваше как катастрофата се разгръща като на забавен кадър. Стрелна с поглед тавана и видя голям облак мехурчета.

— Бързо навън! — изкрещя той. — Таванът пада!

В ушите му прогърмяха ругатни на испански.

Дзавала подаде пълна мощност и се прицели между следващите колони. Мина на няколко педи от Остин. Той се протегна и се хвана за мрежата, мятайки се в различни посоки като холивудски каскадьор на дилижанс от Дивия запад.

Дзавала заложи на скоростта вместо на точността и внимателното насочване на сиймобила и закачи една от колоните. Ударът беше съвсем лек, но тя се огъна и пречупи. Остин тъкмо беше успял да издрапа на палубата и се държеше здраво, а сиймобилът се завъртя на триста и шейсет градуса и се върна в правилната посока.

Пред тях зееше още един отвор.

Дзавала мина чисто през него, без да докосне колоните. Но белята вече беше станала.

Таванът се сгромоляса с лавина от огромни камъни. Хиляди литри вода, насъбрала се в джоба на ледника, се изляха в тесния тунел. Мощната вълна блъсна сиймобила и го изтика напред като листо през бент.

Вълната се носеше към изхода със сиймобила на гребена си.

Не подозирайки каква драма се разиграва в мрачните дълбини под ледника, хората от екипажа се бяха върнали при хеликоптерите. Беше останал един-единствен мъж, който да наглежда входа. Той тъкмо бе излязъл от тунела да глътне малко въздух, когато чу грохота отвътре. Краката му реагираха по-бързо от мозъка и го отнесоха далеч зад една скала. В този момент сиймобилът се изстреля от изхода на тунела във въздуха.

Вълната се изля с пълната си мощ, оставяйки сиймобила на сухо. Замаяни и разбити, пътниците отвързаха въжетата и скочиха долу. Изплюха мундщуците на кислородните бутилки и напълниха дробовете си със свеж въздух.

Дзавала излетя от кабината и се втурна назад към тунела. Отстъпи крачка встрани пред вторичната вълна, която се изля от тунела, изхвърляйки тяло в оранжев гащеризон. Напуканата маска на Остин беше завъртяна настрани. Каската с комуникатора беше паднала, а водата я въртеше като топка на плажа.

Дзавала го хвана и го изправи на крака.

Остин се олюляваше като пиян моряк, а очите му напомняха на стъклени топчета. Започна да плюе вода и да кашля, лаейки като мокро куче.

— Казах ти, Джо. Липсват ти часове на полигона.

Час по-късно пристигна и френският спасителен отряд. Хеликоптерът се спусна устремно пред електроцентралата като орел рибар, зърнал шаран. Още преди ските му да докоснат земята, отвътре изскочиха шестима енергични и сурови на вид алпинисти, екипирани с въжета и карабинери. Шефът на екипа обясни, че носят катерачна екипировка, защото разбрали, че има пострадали на ледника, не под него.

Когато му казаха, че вече няма нужда от тях, той сви рамене и философски отговори, че и най-добрият отряд от планински спасители би бил безполезен за водно спасяване. После извади две бутилки шампанско, които носеше. Вдигнал високо чаша, рече, че все пак ще има и други възможности: по планините постоянно закъсваха хора.

След импровизираното тържество Остин нагледа връщането на сиймобила на „Мумичуг“, а после двамата с Дзавала отидоха в електроцентралата. Всички оцелели бяха превозени там, за да си вземат душ и да хапнат топла храна. Облечени в разноцветни дрехи, събрани от тук от там, те се събраха в стаята за почивка, за да разкажат какво се е случило.

Репортерите пуснаха записите от нападението над Рено, но всички бяха с лошо качество и лицето на въоръжения мъж се виждаше много размазано. Аудиокасетата също не даваше кой знае каква информация, освен кратката размяна на реплики между Рено и нападателя.