Клайв Къслър - Изгубеният град

— Ех, вие, скептични американци. — Мейхю извади джобен часовник и го подаде на Остин. — Ето какво още намерихме у него. Навремето е бил е доста красив дявол.

Остин разгледа надписа на гърба на часовника: „На Пиер, с любов, Клодет“. После отвори часовника. На капачето имаше снимка на млад мъж и жена.

Показа го на колегите си от НАМПД.

— Какво мислите?

Гамей разгледа медальона и часовника.

— Едно от първите неща, които научих в морската археология, беше колко е важно да се установи произходът на всеки предмет. Например, ако намериш римска монета в царевична нива в Кънектикът, това може да означава, че я е изпуснал някой римлянин, но не по-малко вероятно е да е била изгубена от колекционер преди няма и два века.

Мейхю въздъхна.

— Може би доктор Блеър ще ви убеди.

— И аз отначало не повярвах — обади се патологът. — Направихме аутопсия на господина. Клетките му са сходни с тези на човек малко под трийсетте, но черепните сутури сочат, че е на… — той се прокашля, — повече от сто години.

— Това означава, че работата върху удължаването на живота е започнала много по-отдавна, отколкото сме предполагали.

— Невероятно, но логично предположение — съгласи се Мейхю. — По време на Първата световна война имало слухове за опити да се създаде супер войник, който да превзема вражески окопи под дъжд от куршуми.

— И смятате, че това е свързано с научния проект за удължаване на живота?

— Не знам.

Мейхю дръпна чаршафа върху лицето на съществото.

— Горкият човек — рече Дзавала, загледан в щастливите лица на снимката от часовника. — Колко жалко за стоте години живот.

— Може би това е само върхът на айсберга — каза Мейхю. — Кой знае колко хора са се простили с живота си, за да се запази тази ужасна тайна.

— Не ги обвинявам, че не са парадирали с проба като този на масата тук — отбеляза Гамей.

— Не е само това — продължи Мейхю. — Да предположим, че еликсирът бъде усъвършенстван. Що за свят ще бъде този, в който някои хора могат да живеят по-дълго от други?

— Свят с чувствително нарушен баланс — каза Гамей.

— И аз така смятам, но не ме бива за предсказател. Ще оставя този въпрос на анализаторите и политиците. Възнамерявате ли да останете по-дълго във Великобритания?

— Вероятно не — отговори Остин. — Ще обсъдим плановете си и ще ви информираме.

— Ще ви бъда благодарен. — Мейхю му подаде визитка с името и телефонния си номер. — Можете да ми се обаждате по всяко време на денонощието. Междувременно трябва да ви помоля информацията за случилото се да не се изнася.

— Ще изпратя доклада си само до Дърк Пит и Руди Гън. Сигурен съм, че Океанографският институт „Уудс Хоул“ живо се интересува от съдбата на батискафа си.

— Добре. Ще ви осведомя какво са намерили нашите войници на острова. Може би ще успеем да проследим кой стои зад всичко това. Убийства, отвличания, робски труд… жаждата за безсмъртие е могъщ двигател на злото. Бих се обзаложил, че всеки човек в тази стая би продал и първородното си дете срещу шанса да живее вечно.

— Не всеки — възрази Остин.

— Какво имате предвид? Кой не би искал да живее вечно, стига да може?

Остин махна с ръка към масата.

— Питайте стария войник ей там.

— Ще трябва да прекъсна милия ви разговор — каза Гамей, — но от толкова приказки за червенооки чудовища и философски камъни, забравихме, че имаме недовършена работа.

След срещата с Мейхю всички отидоха в хотела да обсъдят какво ще правят оттук нататък. Санди, пилотът на „Алвин“, бързаше да се върне у дома и Мейхю я качи на самолет за Лондон, докато все още разпитваха учените.

— Прав си — съгласи се Дзавала, като вдигна чашата си към светлината. — Доста изоставам от целта си да изпия всичката качествена текила на света.

— Похвално, Джо, но мен повече ме интересува оцеляването на света. Може ли да обобщя проблема с две думи? Горгонова трева.

— Не съм забравил — успокои я Остин. — Просто исках да ви оставя да си се нарадвате с Пол. Но след като повдигна въпроса, какво е положението в момента?

— Лошо. Говорих с доктор Озбърн. Водораслите се разпространяват по-бързо, отколкото сме очаквали.

— Вече никой не рови в Изгубения град. Това няма ли да ограничи проблема?

Гамей въздъхна.

— Би ми се искало. Мутиралото водорасло се размножава само и ще продължи да се разпространява. Първо ще видим задръстени заливи по източния бряг на САЩ, след това в Европа и по западния бряг. Постепенно ще достигне и до други континенти.