Клайв Къслър - Изгубеният град

— Оксфорд?

— Всъщност Кеймбридж — усмихна се той. Говореше с кратки изречения, сякаш мислено орязваше всички излишни думи. — Разликата е трудно доловима. Извинявам се за притеснението от докторите и лабораторните служители в скафандри. Надявам се да не е било проблем.

— Ни най-малко. Бездруго имахме отчаяна нужда от душ — отвърна Остин.

— Моля ви, предайте на тези, които перат дрехите, да слагат по-малко кола на яките — допълни Дзавала.

Мейхю се разсмя.

— Обещавам! МИ5 добре познава с работата на Специалния екип на НАМПД. Но когато капитан Брус докладва за трупове, тайни експерименти и мутанти, от МИ5 се паникьосаха като най-обикновени държавни служители, каквито всъщност са. Поискаха да се уверим, че няма да замърсите Британските острови.

Остин направи гримаса.

— Не подозирах, че миришем чак толкова.

Мейхю го погледна неразбиращо, после отново избухна в смях.

— Американски хумор. Трябваше да се досетя, все пак прекарах няколко години в САЩ. Всъщност шефовете ми се притесняват не от миризмата, а от някой смъртоносен вирус.

— Не сме и помисляли да замърсяваме английските си братовчеди — увери го Остин. — Моля ви, предайте на шефовете си, че цялата тази работа по никакъв начин не е свързана с биологично оръжие.

— Ще го направя — отвърна Мейхю, взирайки се в лицата им. — А може ли някой да ми обясни какво, по дяволите става?

Остин се обърна към Траут.

— Пол най-добре ще ви разкаже за острова. Ние прекарахме там само няколко часа.

Траут се усмихна мрачно.

— Като начало ще кажа, че островът не е екзотичен курорт.

След това му разказа всичко — от отвличането на „Алвин“ край Изгубения град до бягството от острова.

Когато Траут стигна до Философския камък, Остин очакваше да чуе скептично сумтене, но вместо това Мейхю се плесна съвсем не по британски по коляното:

— Пасва идеално! Знаех си, че има нещо зад смъртта на тези учени.

— Боя се, че този път ние не разбираме.

— Прощавайте! Преди няколко месеца отделът ми разследва странна поредица от нещастни случаи с фатален край за няколко учени. Първият беше петдесет и една годишен компютърен специалист, който влязъл в бараката си с инструменти, увил голи електрически проводници около гърдите си, пъхнал кърпичка в устата си и пъхнал проводниците в контакта. Без явен мотив за самоубийство.

Остин потръпна.

— Много оригинално.

— Това беше само началото. Друг учен, на връщане от парти в Лондон, излетял с колата си от моста. От полицията заявили, че алкохолът в кръвта му значително превишавал допустимото количество, но свидетели от партито казали, че не е пил, а според роднини никога не близвал нищо по-силно от портвайн, иначе повръщал. Отгоре на всичко някой бил сложил износени гуми на безупречно поддържания му „Роувър“.

— Заинтригувахте ме.

— О, това далеч не е всичко. Трийсет и пет годишен учен се блъснал с кола, натоварена с газови бутилки, в тухлена стена. Очевидно самоубийство според властите. Друг бил открит под мост. Отново самоубийство. Данни за злоупотреба с алкохол и депресия. Семейството му обаче твърди, че никога в живота си не е близвал алкохол поради религиозни убеждения и че изобщо не бил депресиран. Ето ви и още един: двайсетинагодишен младеж връзва единия край на найлоново въже около врата си, а другия — на едно дърво, качва се в колата и потегля с мръсна газ. Обезглавяване.

— Колко от тези случаи разследвахте?

— Около две дузини. Все учени.

Остин тихо подсвирна.

— Каква е връзката със забранения остров?

— Тогава не знаехме. Двама от учените бяха американци и от посолството ни помолиха да се занимаем с въпроса. Някои депутати също поискаха пълно разследване. Дадоха ми съвсем малък екип и ми казаха да огледам наоколо, без да раздухвам нещата, като докладвам направо на министър-председателя.

— Като че ли висшите чиновници не са искали да се мъти водата.

— И аз останах с такова впечатление. Разговарях с роднините и научих, че всички загинали са работили за една и съща научна лаборатория.

— Бившият работодател на Маклийн? — предположи Траут.

— Именно! След като не открихме Маклийн, решихме, че или е станал поредната жертва, или е бил замесен в смъртта на колегите си. А сега го откриваме на вашия остров, за съжаление мъртъв, но това ясно потвърждава връзката с лабораторията.

Траут се наведе напред.

— Какво е било естеството на научните им изследвания?

— Предполага се, че са се занимавали с човешката имунна система в научен комплекс някъде във Франция. Бил филиал на голяма, мултинационална корпорация, но доста са се потрудили да прикрият собствеността със серия от фиктивни компании и сметки в офшорни банки. Все още се опитваме да проследим собственика.