Клайв Къслър - Изгубеният град

— С колко време разполагаме?

— Не знам. Теченията го разнасят из целия Атлантически океан.

Остин се опита да си представи любимия си океан превърнат в противно соленоводно блато.

— Иронично, нали? — каза той. — В желанието си да удължат живота си, Фошар създават свят, в който не си струва да се живее. Някой да има идея как можем да спрем това?

— Ключът към ограничаването на горгоновата трева се крие в ензима от Изгубения град — отговори Гамей. — Ако успеем да разгадаем основния молекулен строеж, може да намерим начин да обърнем процеса.

— Шестото чувство ми подсказва, че Фошар няма да издадат семейната си тайна толкова лесно.

— Затова с Гамей трябва да се върнем във Вашингтон и да свикаме среща в НАМПД, на която да присъства и доктор Озбърн — намеси се Пол. — Може да излетим утре рано сутринта.

— Добре — Остин погледна уморените им лица, — но първо предлагам всички хубаво да се наспим.

След като пожела лека нощ на приятелите си, Кърт намери компютърната зала до фоайето и написа кратък доклад за Руди Гън. Пусна го по електронната поща с обещанието сутринта да се чуят и по телефона. Докато пишеше, няколко пъти разтъркваше очи и се зарадва, когато най-сетне натисна бутона за изпращане.

Качи се в стаята и видя, че някой го е търсил на мобилния телефон. Беше Дарне. Веднага върна обаждането. Оказа се, че беше открил Остин чрез централата на НАМПД.

— Слава на бога, че се обадихте, мосю Остин! Чували ли сте се със Скай?

— Не, бях в движение и далеч от сушата. Мислех, че е с вас.

— Тя си тръгна още същия ден, в който пристигна. Открихме върху шлема нещо, което изглежда като химично уравнение, и тя поиска да го покаже на специалист в Сорбоната. Изпратих я до влака. Понеже не се обади на следващия ден, звъннах в университета. Казаха, че не е идвала на работа.

— Може би е болна.

— Де да беше. Потърсих я и в апартамента й. Никой не отговори. Говорих с хазяйката. Мадмоазел Скай изобщо не се е прибирала след пътуването си до Прованс.

— Според мен трябва да се обадите в полицията — каза твърдо Остин.

— Полицията?

— Разбирам неприязненото ви отношение към властите, но сте длъжен да го направите заради Скай. Ако искате, обадете се анонимно от уличен телефон, но трябва да съобщите за изчезването й. Животът й може да зависи от това.

— Да, да, разбира се! Ще им се обадя. Тя ми е като дъщеря. Предупреждавах я да внимава, но знаете какви са младите.

— В момента съм в Шотландия, но утре се връщам във Франция. Ще ви потърся, веднага щом пристигна в Париж.

Той затвори, за да може Дарне да извести полицията, и се замисли какво може да означава всичко това. Телефонът му отново иззвъня. Този път беше Лесар.

— Слава богу! Откога се мъча да ви намеря!

— Съжалявам, нямах връзка — каза Остин. — Какво е положението при ледника?

— Ледникът си е добре, но се случват някои странни неща.

— Какви например?

— Преди няколко дни пристигна катер с водолази. Зачудих се дали не е екип на НАМПД, който иска да довърши изследванията.

— Експедицията приключи — отговори Остин, — и доколкото знам, не са планирани други дейности в района. Какво правят?

— Не е за вярване. Отводняват тунелите под ледника.

— Не казахте ли, че е невъзможно?

— Не сте ме разбрал правилно. Невъзможно беше да стане толкова бързо, че да спасим хората в тунела. Вече няколко дни изпомпват вода и тунелът на обсерваторията е почти сух.

— Това решение на електрическата компания ли е?

— Шефовете ми намекнаха, че се прави под натиск от много високо ниво. Работата се финансира от частна научна фондация.

— Доктор Льоблан участва ли?

— Отначало така си мислех. Колата му, Фифи, още е тук, затова предположих, че ще се върне. Един от водолазите дойде в електроцентралата, показа ми пълномощно и хората му окупираха контролната зала. Изглеждат много страшно, мистър Остин. Наблюдават ме на всяка крачка. Страхувам се за живота си. Дори този разговор е огромен риск. Предупредиха ме да не се меся.

— Информирахте ли шефа си?

— Да. Той каза да им сътруднича. Не зависело от него. Не знаех към кого да се обърна, затова се обадих на вас.

— Можете ли да си тръгнете?

— Няма да е лесно. Пуснаха екипа ми в отпуск и сега само аз съм тук. Ще се опитам да спра турбините. Може би тези отгоре ще ме вземат по-насериозно, когато мощностите спрат.

— Направете, каквото смятате за удачно, но не поемайте рискове.

— Ще бъда внимателен.

— Как се казва човекът, който е дошъл при вас?