Клайв Къслър - Изгубеният град

— Съжалявам, че ви прекъсвам играта, момчета — каза той на микрофона, — но имаме съд, навлязъл в зоната за сигурност.

Екипажът на патрулната лодка играеше покер в бараките, когато високоговорителите на стената изпращяха и се чу съобщението за натрапника. Двама от мъжете бяха бивши наемници от Френския легион, а третият — от Южна Африка. Той хвърли картите си възмутено и отиде при интеркома.

— Къде е?

— Навлезе в периметъра за сигурност от север, после попадна в сляпото петно на радара. Пратих „Гертруда“ да подуши наоколо.

— Мамка му! — изпсува южноафриканецът. — Да си имам късмета тази вечер!

Тримата мъже навлякоха якетата и ботушите и грабнаха късоцевните си пушки „ФАМАС“. След миг вече вървяха по обвития в мъгла кей. Качиха се на деветметровата си надуваема лодка с твърдо дъно. Двата дизелови мотора забръмчаха. Мъжете отвързаха въжетата и лодката се понесе по водата, бързо ускорявайки до четирийсет възела.

Няколко минути по-късно дежурният от командния център съобщи, че обектът отново се е появил на радара близо до устието на залива. Лодката се насочи натам. Скоро видяха натрапника. Двама от мъжете застанаха в готовност да застрелят всичко, което помръдне, а кормчията внимателно приближи до малката лодка, докато прожекторът осветяваше всеки сантиметър от лющещата се боя. Южноафриканецът свали пушката и се разсмя.

— „Спутър“! Развалихме си играта заради някакъв „Спутър“!

— Какво зяпаш? И без това губеше.

Всички избухнаха в смях.

— Време е за абордаж! — напомни кормчията.

И тримата бяха опитни военни, които не допускаха забавлението да попречи на бдителността им. Смехът заглъхна и годините обучение си казаха думата. Охраната се изравни с лодката и двама от тях се прехвърлиха в нея, докато третият ги прикриваше. Провериха празната кабина, после отвориха люка на палубата и погледнаха долу.

— Няма никого — извика единият. После се облегна на перилата и запали цигара.

— Аз на твое място не бих висял дълго там — рече партньорът му.

— Върви по дяволите!

Легионерът се ухили и се върна в патрулната лодка.

— Както искаш. Само гледай да не си намокриш краката.

Южноафриканецът погледна към обувките си. От двигателния отсек течеше вода и пълнеше палубата. Лодката потъваше. Той изкрещя, с което предизвика бурния смях на другите двама. Кормчията отдалечи патрулната лодка, сякаш си тръгва, но докато онзи ругаеше на африкаанс 17 17 Език, по-рано известен като бурски, разпространен основно в Република Южна Африка и Намибия. Спада към долногерманската група езици, като до началото на 20-и век е бил диалект на нидерландския език — Бел.прев. , се смили и се върна да го прибере.

Южноафриканецът скочи пъргаво вътре, а после и тримата загледаха лодката, която бързо потъваше. Водата вече беше стигнала до планшира. Скоро над водата остана да стърчи само мачтата. Накрая и тя се скри под вълните и единствено мехурчетата напомняха, че там е имало нещо.

— Добре, копелета, пошегувахте се. Хайде сега да се връщаме и да си отворим още една бутилка.

Кормчията включи радиото и докладва в командния център.

— Не разбирам — каза Макс, — когато го хванах на радара, това нещо се движеше по права линия.

— А ти пил ли си?

— Естествено, че съм пил.

Бяха дочули от охраната на комплекса, че островната операция е към своя край, и също поливаха новината.

— Това обяснява нещата.

— Ама…

— Около проклетия остров има силни течения. Може да е била подхваната от някое от тях.

— Сигурно — съгласи се Макс.

— Не мога да ти помогна, братле. Отдавна е под вода. Прибираме се.

— Оглеждайте се за „Гертруда“. Трябва да е някъде наоколо.

След секунди огромната перка проряза водата наблизо. Мъжете бяха свикнали да я виждат, но винаги се чувстваха неспокойни, когато беше наблизо. Притесняваше ги разрушителната й мощ и фактът, че действа автоматично. АПС спря на петнайсетина метра от тях. Сравняваше звуковия профил на патрулната лодка с информацията в базата си данни.

— Дано не активира торпедата.

Смях.

— Ще накарам рибите да проверят.

— Както желаеш. Ние вдигаме гълъбите от тук.

Моторите заръмжаха, лодката обърна и се насочи към кея.

Перката продължи да се движи напред-назад в успоредни линии. Сонарът й обследваше потъналата рибарска лодка и изпращаше картината към командния център. Макс наблюдава екрана няколко минути, после подаде команда на „Гертруда“ да възобнови нормалната си обиколка.