Клайв Къслър - Изгубеният град

Няколко секунди, след като АПС се отдалечи, от кабината на потъналата лодка се измъкнаха две фигури и с енергични ритмични движения заплуваха към брега.

Натиснал газта до ламарината, Траут излетя с „Мерцедеса“ на Стрега през портите на оградата. Маклийн, който седеше отдясно на Гамей на предната седалка, гледаше с ужас скоростомера.

— Траут! — каза той спокойно, но настойчиво. — На пътя пред нас има остър завой. Ако не намалиш, ще ни трябват крила.

Гамей докосна ръката на съпруга си.

Пол хвърли поглед към таблото. Движеха се с над сто и десет километра в час. Той напомпа спирачките и включи фаровете тъкмо навреме, за да види, че завоят е не просто остър, а почти обратен. Отдясно зееше пропаст.

Гумите изскърцаха близо до ръба, но „Мерцедесът“ остана на пътя. След завоя пътят се изправяше и започна постепенно да слиза надолу. Пол си отдъхна и поотпусна кормилото.

— Благодаря за предупреждението, Мак.

Маклийн се подсмихна.

— Не ми се ще да ни спрат за превишена скорост.

Траут погледна през рамо плетеницата от ръце и крака на задната седалка.

— Всички ли са тук?

— Ще трябва да ни изхвърлиш с остен — отвърна Санди.

Пол си позволи лукса да се разсмее от сърце. Въпреки привидното си спокойствие, беше напрегнат като пружинка на часовник. Хладнокръвието на Маклийн го върна на земята. Адреналинът в кръвта му помогна да осъществи бягството, но сега, за да оцелеят, му трябваше спокойствие и съобразителност. Пътят продължаваше да се спуска. Чак долу при морето той се разклоняваше.

Траут спря и посочи пътя наляво:

— От тук ли дойдохме?

— Точно така — потвърди Маклийн. — Пътят върви покрай залива и стига до мястото, на което стои подводницата. Там има гарнизон и охрана. Ако завием надясно, ще стигнем до устието на залива. Там има команден център и кей за патрулните лодки.

— Написал си си домашното — похвали го Траут.

— Не си единственият, който се е опитвал да измисли как да измъкне от тоя проклет камънак.

— Изборът изглежда ясен. Патрулната лодка може да се окаже нашият билет за бягство.

— Съгласна съм — подкрепи го Гамей. — Освен това, ако ще ровим в гнездо на стършели, колкото по-малко стършели, толкова по-добре.

Траут кимна и зави надясно. Пътят продължи покрай плажа по-малко от километър. В далечината блеснаха светлини и Пол отби. Каза на другите къде отива и им предложи да излязат и да се разтъпчат, без да се отдалечават от колата. После тръгна пеша. Въздухът миришеше на море и той се чувстваше щастлив, че не е затворник. Но не хранеше илюзии. Свободата му беше точно толкова ефимерна, колкото вълните, галещи брега.

Видя, че светлините идват от бетонна сграда. Щорите бяха спуснати. Продължи да върви, докато стигна до дървения кей. Само че там нямаше лодка. Хладният бриз от морето не можеше да се сравнява с тръпките, които го побиха. Върна се обратно при „Мерцедеса“ и се отпусна зад волана.

— Лодката я няма — каза той. — Можем да почакаме и да се надяваме, че ще се върне, но изгрее ли слънцето, губим всичките си шансове. Предлагам ви да огледаме мястото, на което държат подводницата.

— Това е последното място, на което биха предположили, че ще отидем — съгласи се Гамей.

— Това е последното място, на което аз бих предположил, че ще отидем — обади се Маклийн. — Не приличаме на спецотряд.

— Аламо е имал само стотина защитници.

— Аз също съм учил американска история, Пол, и знам, че защитниците на Аламо са били избити. Сега не ми напомняй за шотландците при Кълоден, защото и те не са свършили добре.

Траут се ухили.

— Отчаяните времена изискват отчаяни мерки.

— Това го разбирам. Само не мога да схвана какви мерки имаш предвид.

— Ще се опитам да се кача на борда на подводницата и да потърся радио. Ако не стане, ще измисля нещо друго.

— Убеден съм — рече Маклийн, който разглеждаше Траут, сякаш е рядък вид животно. — Доста изобретателен си като за дълбоководен геолог.

— Старая се.

Пол запали мотора и подкара колата покрай залива, докато стигна до изоставената църква и гробището. Паркира зад разрушената постройка и каза на другите да не мърдат. Гамей обаче настоя да отиде с него. Двамата тръгнаха по чакълестия път, който водеше до стеснението на залива.

Районът около бараките беше осветен от прожектори. Стигнаха на трийсетина метра от тях и се огледаха. Сградата се намираше близо до ръба на скалите, а над залива имаше изградена площадка за наблюдения. От долната й страна имаше стълба.