Клайв Къслър - Портата на дявола

– Какво намеквате?

– Знаете ли какво е свръхпроводник?

– Горе-долу – отвърна Кърт, не беше съвсем сигурен, че знае и толкова. – Това са материали, които провеждат електричество без съпротивление. Чувал съм, че се използват във влаковете на магнитни възглавници.

Капитан Хейнс взе думата и Кърт някак усети, че двамата мъже вече са дискутирали темата, вероятно не насаме.

– Свръхпроводниците правят не само това – започна Хейнс. – Благодарение на свойствата си те са идеални за всякакво приложение в електрониката. От компютърните технологии до задвижването на влак на въздушна възглавница или на електрически автомобилни двигатели, които са еквивалентни на разход от петстотин мили на галон. Според едно проучване заменянето на американската електрическа мрежа със свръхпроводникови жици може да намали разхода, необходим да се освети една страна, с четирийсет процента. Можете незабавно да изключите петстотин електроцентрали на въглища.

– Не знаех, че сте такъв специалист, капитане.

– Преди три часа не бях – отвърна той. – Говорех с адмирала и момчетата от НАМПД цял ден.

– Разбирам – каза Кърт. – Значи тези свръхпроводници могат да помогнат да намалим глобалното затопляне. Особено, ако се използват в целия свят. Къде е пречката?

– Повечето свръхпроводници работят само при невероятно ниски температури – обясни капитанът. – Обикновено трябва да се охлаждат с течен азот или нещо подобно, за да се създаде ефектът на свръхпроводимост.

– Предполагам, че това е проблем за електрическата мрежа – каза Кърт.

– Проблем е за всяко стандартно приложение – обясни капитан Хейнс.

– За какво говорим тогава? Адмирал Сиена взе думата:

– Сеньор Остин, това, което вие и вашият приятел сте открили, е свръхпроводима сплав, която работи при почти стайна температура.

Вече всичко започваше да се подрежда. Защо да няма никакви проби? Защо да няма никакъв близък оглед? Защо на борда на „ Арго“ имаше португалски моряци? Защо над мястото постоянно патрулираше лодка? Всички тези въпроси вече имаха отговор.

– Ако долу има нещо такова – обясни капитан Хейнс, – то може да струва стотици милиарди, щом се анализира, синтезира и пусне в производство.

Звучеше логично според Кърт, но дори свръхпроводник имаше нужда от захранване.

– А откъде идва токът? – попита той.

– Това е бивш вулканичен архипелаг – напомни на всички адмирал Сиена. – Под кратера има трилион метрични тона магма – някои от които могат да бъдат сравнени с течен метал – и такова движение може да създаде магнитно поле. Нашите експерти ни уверяват, че е възможно подобни сили да са много големи.

– И вие смятате, че магнетизмът е причина тези кораби и самолети да са на дъното на океана? – попита Кърт.

– Не знаем – отвърна адмиралът. – Тези води имат репутация на местен Бермудски триъгълник. Не знаем какво се случва тук, но засега теорията ни е, че корабите, контейнерите и самолетите, които сте видели, са паднали във водата северозападно от кратера. Там има силно течение, което минава като фуния по протежението на диагонален маршрут, между две ниски подводни планински вериги. Със стесняването на фунията силата на течението се увеличава, докато не спадне над ръба на кратера.

Всичко, което бяха видели на дъното – потънали кораби, самолети, контейнери и други останки – лежеше от северозападната страна на скалната кула.

– Значи смятате, че силата на течението, добавена към силата на магнетизма, е достатъчно мощна да привлече тези останки?

Адмиралът кимна, а Кърт реши, че може и да има смисъл в думите му.

– Какво искате от нас?

– Ние сме в доста трудна ситуация – започна адмирал Сиена. – Тези води са спорна територия между моята страна и Испания повече от петстотин години още от времето на Колумб. Тъй като вулканът е на повече от двайсет километра от най-близката суша на Азорите, той попада в спорната зона. Риболовът и други дейности се регулирани от странна смесица от съглашения. Има дори такова, което се отнася до откриването на петрол.

На Кърт не му хареса накъде отиват нещата.

– Но няма как да прикрием подводни разкопки или откриването на нови сплави – добави адмиралът.

– Значи вече сте обсъждали това – прекъсна го Кърт.

– Да… обсъждахме го – призна адмиралът. – Но ние сме склонни да изпратим на мястото един от най-добрите си бойни кораби: „Корте Реал”, фрегата клас „Вашко да Гама”. Испанците също искат да изпратят кораб. Може би не така хубав или впечатляващ, но все пак да имат присъствие. Нали разбирате накъде отиват нещата?