Клайв Къслър - Портата на дявола

– Защото винаги е твоя – отвърна Джо.

Мъжът от екипажа пристъпи нервно от крак на крак, после промърмори притеснено:

– Капитанът каза да не закъсняваме. Кърт кимна и пристъпи напред.

– Казах ти, че студената бира е лош знак – подметна той през рамо, докато влизаше.

Джо го последва.

– Поне сме на нашия кораб – каза той. – Не могат да ни накарат да минем по гредата на собствения ни кораб… нали?

Вратата се хлопна зад тях и Кърт предположи, че скоро ще разберат.

След минути Кърт, Джо и капитан Хейнс седяха на столовете около малката конферентна маса. Като всичко останало на кораб с размерите на „ Арго”, и стаята за инструктаж беше компактна и делова. Но със седем мъже, натъпкани вътре, включително двама висши представители на Португалския флот и губернатора на Азорските острови, обстановката ставаше малко клаустрофобична.

Капитан Хейнс се обърна към събралите се.

– Господа, това е контраадмирал Александър Сиена от Португалския флот. Той ще ръководи това разследване.

Последваха ръкостискания и размяна на любезности, а после адмирал Сиена взе думата.

– Моето правителство вярва, че сте открили нещо с огромна научна стойност – започна адмиралът. – Заради това Португалия ви благодари.

Трета промяна на посоката, помисли си Кърт. И вероятно пак за нищо.

– Без проби не можем да знаем какво сме открили – каза Кърт. – Вероятно е просто голям къс магнетизирана желязна сплав. Ще призная, че е доста особена скала, но това е стар вулкан. Може да е необичайно, но…

– Уверявам ви, сеньор Остин, че е повече от необичайно – каза адмиралът. – Вероятно сте видели самолета, който минава оттук по няколко пъти на ден?

Кърт си спомни наблюдателния самолет; португалски „Орион” Р-3. Беше предположил, че държат под око „ Арго” и другите кораби, сякаш военните от Форте ди Сау Браш, които идваха на борда, не бяха достатъчни.

Адмиралът продължи:

– Използваме сложна апаратура да проучим магнетизма. Това, което научихме дотук, ще ви изуми. Магнитната сила в тази област не е постоянна. В един момент е достатъчна, за да помести няколкостотин тона; след час е не по-силна от фоновото ниво на земния магнетизъм. И пак след няколко часа полето е по-мощно от всякога.

Кърт беше изненадан, но това обясняваше защо маневрите около вулканичната скала бяха толкова рисковани. Магнетизмът на железните сплави не се променяше в такива големи граници. Някои магнити можеха да се демагнитизират, но определено не и по начина, по който го описваше адмиралът.

– Какво предлагате? – попита Кърт.

– Ще трябва да проучим свойствата, за да сме сигурни – каза адмиралът. – Но моите учени казват, че вероятно сте открили естествен феномен. – Той замълча, сякаш търсеше точната дума. – Проводим материал. А при специфични геоложки условия, вероятно свързани с движенията на подземната магма или дори с флуктуациите на земното магнитно поле, тази кула от камък и метал става изключително заредена. Затова упражнява невероятна магнитна сила върху околните обекти.

– Невероятна! – засмя се Джо. – Това ми харесва. Доста ни дръпна по време на една от тези невероятни флуктуации.

– Да – каза генералът. – Изглежда е точно така. Експертите, с които говорихме, мислят, че магнитната структура може да е оказала влияние върху корабите и другите машини, които сте видели до кратера.

Очите на Кърт се разшириха. Имаше чувството, че стремглаво навлизат в територията за НЛО и Амелия Ерхарт.

– Шегувате ли се? – попита той. – Та ние успяхме да извлечем оттам ХР-4. Видях товарни кораби долу и поне два самолета. А вие ми казвате, че според вас това нещо ги е привлякло долу като някаква сирена от гръцката митология?

Адмиралът изглеждаше шокиран от дързостта на Кърт. Капитан Хейнс също.

Джо се наведе напред.

– Спомни си за ходенето по гредата – прошепна той. – И за плуване с акули.

Кърт си пое дъх.

– Моите извинения, адмирале. Скалната колона е феномен от огромен научен интерес, но както се развиват нещата, мястото започва да се превръща в нещо като увеселителен парк. Трябва да го изследваме. Поне някой трябва да го изследва, ако не ние. Но става много по-трудно да правим проучване, когато претенциите са така астрономични.

– Да – отвърна адмиралът, изглеждаше разочарован. – Вероятно сте прав, но уверявам ви, електромагнитните сили, които измерихме досега, всъщност са… астрономични.

Кърт имаше чувството, че адмиралът го чака да каже нещо, може би дори да чуе хаплива забележка, и той не се сдържа: