Клайв Къслър - Портата на дявола

Докато Кърт се взираше във вълните, следобедното слънце вече се спускаше към хоризонта. Сиянието му имаше топъл бронзов оттенък, сенките се издължаваха, а въздухът ставаше по-влажен. Под тази приятна светлина морето изглеждаше като разтопено стъкло, сякаш топлото слънце го беше приспало като тигър в африканска савана.

Кърт мислеше за странния обрат на събитията. След като докладваха за откритието си, той и Джо получиха публично благодарност от португалските власти, но после бяха смъмрени и им бе наредено да не пипат нищо и да не взимат нищо от мястото, дори да не се връщат там, сякаш бяха някакви вандали или крадци.

Валяха всякакви заповеди. Официално, португалците настояваха, че тези предохранителни мерки са от съображения за сигурност. Флуктуиращите магнитни свойства около скалната формация направиха подводната навигация трудна.

Понякога, когато магнитното поле се покачваше, подводниците със стоманени корпуси, включително и „Баракуда”, бяха буквално повличани към скалата, сякаш дърпани с кабел. Колкото по-близо бяха до скалата, толокова по-трудна ставаше борбата с това привличане.

При една от обиколките Кърт се озова в положение, при което течението и магнитното привличане действаха в една посока. Господ да ми е на помощ, ако се ударя в скалата, помисли си той.

Скоро след опита на Кърт втора подводница докладва за електрически проблеми. Дни след инцидента пилотът и навигаторът на ХР-4 продължаваха да се оплакват от главоболие и странни проблеми със зрението. И всичко това в добавка към загадката на мястото и конспиративните теории, които се множаха ден след ден.

Според португалското правителство нямаше причина да се слага край на тези истории. Те можеха дори да увеличат приходите от туризъм, нещо, от което всеки малък остров имаше нужда.

И по някакъв начин този приход вече бе започнал. Сутринта след откритието на пристанището беше закотвен само „Арго”. Днес още три малки кораба се бяха присъединили към него и ако можеше да се вярва на слуховете, на следващия ден щяха да дойдат още десет, всички пълни с туристи, които искаха да видят печално прочулото се „Подводно гробище”.

Вече се предлагаха обиколки на мястото и се пускаха прессъобщения, а в „Ю-тюб“ имаше видео, видяно вече около милион пъти.

Според Кърт след няколко дни щеше да му се налага да се гмурка с шнорхел заедно с хиляди други туристи в ярки костюми и стиропорени пръчки за плаване, които си въобразяват, че изживяват истинско водно приключение.

Докато подобни мисли се въртяха из главата му, чу зад гърба си да приближават стъпки. Обърна се и видя Джо Дзавала, който носеше две ледени бутилки бира.

– „Бохемия” – усмихна се Джо и му подаде едната. – Найдобрата бира в Мексико.

Кърт взе бутилката и я надигна. Ледената бира му дойде добре в горещия влажен ден.

– Откъде ги намери? – попита Кърт.

– От личните запаси на капитана – похвали се Джо. – Предполагам, че са за празненството по случай победата.

– И капитанът те остави да ги вземеш? – не повярва Кърт. Джо кимна.

– Това е лош знак – поклати глава Кърт. – Дали ще ни разстрелят на разсъмване?

– Не – каза Джо. – Но сега официално ще трябва да ни изритат от състезанието.

Кърт се засмя. Правилата си бяха правила, но да спреш, за да спасиш съперник, като че ли беше добра причина да се направи изключение.

– Е, как е да изгубиш десет милиона долара? – попита Джо. Кърт се замисли. Шансовете им да победят бяха повече от големи. Той отпи още една глътка от бутилката и се облегна на перилата.

– Внезапно се чувствам особено щастлив, че НАМПД щяха да приберат парите.

Джо се засмя.

Изведнъж се чу звук от приближаващ хеликоптер. Сив МК 95 „Супер Линкс” идваше от изток, като държеше курс право към „ Арго”. Когато се приближи, ясно се видя червено-зелената маркировка на португалските военноморски сили.

Хеликоптерът забави и се снижи към площадката за кацане. В този момент един мъж от екипажа се появи от люка близо до мястото, където стояха Кърт и Джо.

– Капитанът иска да се явите в стаята за инструктаж – каза мъжът.

Синхронът изглеждаше подозрителен.

– А каза ли защо? – попита Кърт.

Мъжът се поколеба, като че ли му беше неудобно.

– Има нещо общо с нашите посетители, сър.

Човекът от екипажа задържа вратата отворена, явно не искаше или не можеше да каже нищо повече.

Джо погледна към Кърт.

– Е, браво на теб!

– Защо си мислиш, че вината е моя?