Клайв Къслър - Портата на дявола

– Нищо подобно! – отвърна Джо, когато треньорът изплакна предпазителя и отново го напъха в устата му. – Пегазих ужда кава.

Чу се гонгът, Джо се изправи, удари ръкавиците една в друга и се върна към двубоя.

Думите му бяха заглушени от предпазителя за зъби, но прозвучаха на Кърт като: „Прегазих чужда крава.“

Този рунд мина бързо, Джо избягваше ударите на Тор и забиваше по няколко в гърдите му, макар че със същия успех можеше да млати и каменна стена. Когато съдията даде почивка, Джо беше доста въодушевен.

– Прегазил си кравата на някого? – попита Кърт.

– А после се сблъсках и с него – отвърна Джо, като дишаше тежко.

– Била е кравата на Бога на гръмотевиците? – попита Кърт, като кимна към противника на Джо.

– Не – отвърна Джо. – На един собственик на ранчо. За Кърт положението ставаше все по-мъгляво.

– И как това се превърна в боксов мач?

– Тук си има правила – каза Джо, – няма огради. Кравите си бродят навсякъде по шосето. Навсякъде! Ако удариш крава нощем, ще е по вина на кравата. Но ако я удариш през деня, вината е твоя. Е, аз я треснах по залез. Очевидно е било в… зоната на здрача.

– Затова трябва да се биеш до смърт в този наказателен мач? – пошегува се Кърт.

– На битка на живот и смърт ли ти прилича? – попита Джо.

– Ами…

– Собственикът на кравата притежава тази зала. Скандинавецът се е преселил тук и е станал местният шампион преди година. Островитяните го харесват, но биха искали да видят как друг става шампион, някой, който повече прилича на тях.

Кърт се усмихна. Джо имаше латино кръв и приличаше на островитяните много повече от Тор.

Гонгът се чу отново и Джо пристъпи на ринга, като се опитваше да пробие гарда на скандинавеца. Това беше опасно начинание и макар че пое няколко непреки удара, Джо удържаше позиция и скандинавецът явно губеше темпо.

Джо отново седна в ъгъла, а Кърт смени темата.

– Трябва да говоря с теб за „Баракуда” – каза той.

– Какво за нея?

– Може ли да се потопи на четири хиляди и осемстотин метра?

Джо поклати глава.

– Тя не е батискаф, Кърт. Проектирана е да развива голяма скорост, а не да се потапя на голяма дълбочина.

– Но можеш ли да я модифицираш за такава работа?

– Да – отвърна Джо. – Като я сложа в батискаф.

Кърт замълча. Джо беше гений с машините, но въпреки това не можеше да пренебрегва законите на физиката.

Джо изплакна устата си и се изплю.

– Добре, казвай – отвърна той. – Какво ще търсиш на дъното на Атлантика?

– Чу ли какво се случи? Джо кимна.

– Да, някакъв кораб ти се бил стоварил на главата.

– Така беше – отвърна Кърт. – Искам да огледам по-добре и да се уверя, че почива в мир на дъното.

Чу се гонг, Джо се изправи, без да откъсва поглед от Кърт. Явно обмисляше думите му.

– Може и да има начин – каза той, а очите му заблестяха. Това го беше разсеяло, Богът на гръмотевиците вече бе прекосил ринга.

– Пази се! – извика секундантът от ъгъла на Джо.

Джо се обърна и се приведе, прикри се и отби удара с ръка. Пристъпи назад към въжетата, като се пазеше от пороя удари, с които го обсипа скандинавецът.

Внезапно Кърт се почувства ужасно заради Джо, тази уж приятелска среща се превръщаше в истински побой. И вината отчасти беше негова –разсея Джо. Ако беше обикновена схватка, щеше да сграбчи сгъваемия стол и да го стовари върху раменете на Тор, но това със сигурност не беше по правилата на маркиз Куинсбъри 3.

Ръкавиците на Тор се стоварваха тежко по ръцете, ребрата и главата на Джо.

– Виж му сметката! – извика Кърт, единствения съвет, който успя да измисли.

Гласът му потъна в рева на тълпата. Междувременно привърженичките на Джо ахнаха. По-възрастните извърнаха очи, защото не можеха да гледат случващото се.

Джо нямаше достатъчно пространство за маневриране и продължи да се прикрива, неспособен дори да отвори ръце и да удари скандинавеца. Кърт погледна часовника. Това беше последният рунд, но до края му имаше повече от минута.

Джо едва ли щеше да победи, но изведнъж се появи възможност. Скандинавецът се изви, за да нанесе още един удар, и се откри.

В същия миг Джо сведе рамо и изстреля един здрав ъперкът. Заби юмрук в брадичката на Тор и главата на скандинавеца се люшна назад. Явно Тор не беше очаквал от Джо нищо повече от това да се защитава. Кърт видя как очите му се завъртяха в орбитите, преди да се олюлее назад.

Джо пристъпи напред и изстреля тежък десен удар, който захвърли Тор на ринга.

Тълпата ахна от изненада. Фенките на Джо запищяха от радост, като момичета, които гледат как „Бийтълс” слизат от самолета. Реферът започна да отброява.