Клайв Къслър - Портата на дявола

– За какво говорите? – попита Кокрейн.

– Промених си решението – каза Джема. – Моля за извинение, че заблудих такъв благороден човек.

Сарказмът в гласа на Джема показваше какво всъщност мисли за Кокрейн и въпреки съблазънта, която представляваха богатството и дори тайната слава, Кокрейн внезапно се почувства много по-зле, отколкото се бе чувствал някога в ЦЕРН.

Джема издърпа една папка и я прелисти.

– Ти дойде в страната ми със собствен план – каза той. – План да изпечеш своята баница и да я изядеш. Да проектираш оръжие за масово унищожение, да депозираш милиони на Бахамите и в швейцарски банки, а после да се върнеш обратно към почтения живот, като разтягаш лъжи за бедите, през които си минал, и рискованото бягство.

– Имахме договорка...

– Договорките се променят, Кокрейн! – заяви хладно африканският лидер. – А ти ме улесни в това.

Той извади една снимка от папката и я плъзна по писалището към Кокрейн. Беше полицейска снимка на Филип Ревоар, който лежеше мъртъв в снега. В малко каренце в горния десен ъгъл се виждаше пистолет, положен върху бяла кърпа. Стори се ужасно познат на Кокрейн.

– Ти си убиец, господин Кокрейн. Кокрейн потръпна.

– Не се стеснявай – каза Джема, – така си е. Единствено благодарение на малкото охранителни камери светът не е узнал това досега. Ако се опиташ да си тръгнеш или да ми се противопоставиш, или пък да продължиш да се мотаеш, ще се погрижа тази история да види бял свят. Имам доказателство – пистолетът с твоите отпечатъци по него.

Лицето на Кокрейн се изопна. Беше в капан. Каквото и да бе научил Джема, явно се налагаше той да свърши работата, защото животът му беше залогът в тази сделка.

След като помълча известно време, Кокрейн заговори:

– Знаеш, че няма да ти се противопоставя. За мен е важно да приключа работата си.

– Но засега се проваляш.

– Само по твоя график. Джема поклати глава.

– Той не може да се промени.

Кокрейн се страхуваше точно от това. То означаваше, че ще трябва да се придържа към истината.

– Добре, ще направя каквото мога, но има само два начина да се увеличи мощността на оръжието. Нуждаем се от по-добри материали или, ако искаш да стане по-бързо, ще ни трябва помощ.

Джема се усмихна и дори се засмя, сякаш признанието на Кокрейн му достави удоволствие.

– Найсетне си призна – каза той. – Обеща повече, отколкото можеш да дадеш. Малко се надцени, а?

– Нищо подобно – настоя Кокрейн. – Системата е…

– Имаше година и половина на разположение и толкова пари, колкото поиска! – изрева Джема. – Пари, с които можехме да купим храна и домове за народа ми!

Кокрейн се огледа. Дворецът беше огромен, построен от вносен камък и мрамор. Във всяка баня имаше позлатени кранчета. „ Ами тези пари?” – помисли си той.

– Това е невероятно сложна машина – заговори Кокрейн. – За да бъде конструирана правилно, е нужна помощ.

Джема погледна надолу към него, очите му сякаш прогаряха дупки в главата на Кокрейн.

– Вече знам това – каза африканският лидер. – Връщай се към работата си! Ще получиш материалите си, както и помощ. Толкова мога да ти обещая.

Остров Санта Мария, Азорски острови, 17 юни

Малко след пладне местно време жителите на Вила ду Порту забелязаха силуета на „ Арго” – кораба на НАМПД . Тъй като бе построен като кораб за брегова охрана и беше предназначен за спасителни операции, „ Арго” имаше силует на малък боен кораб – дълъг, тесен и ъгловат.

Преди двеста и петдесет години появата на подобен кораб, или пък на неговия еквивалент в онези дни, щеше да бъде наблюдавана с подозрение и тревога от стражевите кули на Форте ди Сау Браш.

Фортът бе построен през шестнайсети век и имаше оръдие, монтирано зад дебелите стени от камък и хоросан. Сега в укрепленитео се помещаваха канцелариите на португалското морско депо, макар че малко кораби от португалската флота посещаваха редовно острова.

„Арго” спокойно влезе в пристанището.

На борда му Кърт Остин не можеше да престане да мисли за пиратското нападение, на което стана свидетел. Тревожеше го фактът, че подобни нападения се случваха все по-често и то по целия свят. Докато гледаше дебелите стени на крепостта, си помисли, че едва ли беше нужно да се издигат още подобни укрепения, но се запита кога ли държавите ще се ядосат достатъчно, за да се обединят и да се преборят с пиратството на международно ниво.

Според информацията, която имаше, потъването на „Кинджара Мару” бе породило истинска вълна от недоволство в света на мореплаването. Това беше добра стъпка, но нещо подсказваше на Кърт, че ропотът ще утихне, преди да бъдат предприети каквито и да било мерки и ситуацията ще си остане все така неясна и несигурна.