Клайв Къслър - Портата на дявола

Една друга мисъл обаче не му даваше мира, докато си припомняше разговорите си с Интерпол, със застрахователите на „Кинджара Мару” и с няколко антипиратски морски организации.

Техните въпроси бяха насочени предимно към пиратството и като че ли не искаха да вземат предвид забележката на Кърт, че пиратите не потапят корабите, които отвличат, нито пък избиват екипажа, за който могат да вземат откуп.

Те го изслушваха и после като че ли отхвърляха тези му подозрения, без изобщо да им обърнат внимание. Кърт обаче не ги забравяше, както не можеше да забрави гледката на застреляните моряци, нито пък странната история на Кристи Нордгрюн за примигващите лампи, силния шум в главата ѝ и припадъка, който продължил цяла нощ.

Във всичко това имаше нещо повече от обикновено пиратско нападение. Без значение дали светът искаше да го признае, или не. Кърт имаше лошото предчувствие обаче, че след време ще бъде принуден да го направи.

След като „ Арго” акостира, капитан Хейнс пусна по-голямата част от екипажа в почивка. Щяха да се върнат след две седмици, когато Кърт и Джо приключеха с приготовленията и с подводното състезание. През това време на борда на кораба щеше да остане само минимално необходимия екипаж.

Капитанът заръча на всички да не се забъркват в неприятности, тъй като жителите на острова бяха известни с приветливия си нрав, но и с това, че не търпят грубостите на чужденци и не се притесняват да ги арестуват, в това число и екипажа на самия Христофор Колумб.

Щом слезе от тендера на „ Арго” в сенките на Форте ди Сау Браш, Остин се зачуди как ли се справя с местните неговият добър приятел Джо Дзавала. Джо беше почтен човек, но имаше склонност, където и да отидеше, да се изявява на обществени места и макар да не държеше да се забърква в неприятности, обичаше забавленията.

Кърт отиде в сервиза, където се подготвяше „Баракуда”, но Джо го нямаше никакъв. Един охранител се засмя, когато Кърт го попита за приятеля си.

– Можеш да го видиш как се бие – каза охранителят. – В спортния център е, ако не са го нокаутирали вече.

Кърт излуша тези новини с подозрение, разпита къде е спортният център и забърза натам.

Озова се пред голяма зала, от която се носеха виковете на развълнувана тълпа.

Отвори вратата и видя двеста-триста души да седят по скамейките около боксов ринг. Не беше точно Медисън Скуеър Гардън, но за сметка на това беше здравата претъпкано.

Прозвуча гонг, зрителите станаха и започнаха да аплодират и да тропат с крака така, че чак сградата се разтресе. Кърт чу приглушени стъпки по платно, после тъпи удари с боксови ръкавици.

Проправи си път по пътеката и успя да зърне какво става на ринга. Видя Джо Дзавала – беше с червени шорти, а късата му черна коса бе скрита под защитна каска. Джо подскачаше напред-назад, а високата му фигура и загорелите мускулести ръце и рамене бяха мокри от пот.

Срещу него, с черни шорти и каска, стоеше по-едър мъж. Всъщност приличаше на норвежкия бог Тор. Беше висок поне метър и деветдесет, с руса коса, сини очи и изваяна фигура. Не се движеше с грацията на Джо, но пък нанасяше гръмотевични удари.

Джо избегна един удар, после друг, а накрая отскочи назад. За миг заприлича на шампиона в средна категория Оскар де ла Оя – сравнение, което би го накарало да се гордее. После пристъпи напред и нанесе няколко удара, които изобщо не впечатлиха противника му. Вече не приличаше толкова на шампиона. Внезапно Тор му заби силен десен удар в главата.

Тълпата ахна. От редицата жени на първия ред се чу слаб писък. Джо се запрепъва към въжетата, сграбчи ги точно пред жените, нагласи каската си и се усмихна. После се обърна и не спря да се движи, докато гонгът не се чу отново.

Кърт чакаше Джо до неговия ъгъл.

Треньорът даваше вода на Джо и го свестяваше с ароматни соли. Между дълбоките вдишвания и още няколко глътки вода, Джо заговори:

– Точно навреме се появяваш!

– Така е – каза Кърт. – Май се опитваш да го измориш, а? Ако продължи да те млати така, ще му окапят ръчичките.

Джо зажабурка водата в устата си, изплю една част и погледна към Кърт.

– Знам си работата!

Кърт кимна, макар че се съмняваше. Джо се беше боксирал в гимназията и в колежа, после във флота, но оттогава бе минало доста време.

– Поне си имаш достатъчно фенки – каза Кърт, като кимна към първата редица, където имаше доста разнообразна по възраст женска група – от колежанка с цвете в косата и няколко жени на годините на Джо, до по-възрастни, които бяха твърде добре облечени и гримирани за подобно събитие. – Нека позная – продължи Кърт. – Биеш се, за да защитиш колективната им чест.