Клайв Къслър - Портата на дявола

Кърт Остин беше в комуникационната зала на „ Арго” повече от час. Последните четирийсет минути разговаряше с Дърк Пит, оперативния директор на НАМПД.

Кърт се разбираше добре с директора, познаваше го от времето, когато Пит работеше на терен за НАМПД. Като се има предвид с какви мисии се занимаваше екипът за специални операции към НАМПД, беше от полза да имаш шеф, който е бил на „бойното поле”, а Пит определено бе точно такъв.

Преместването му в щаба не бе притъпило сетивата му, макар че го изтласка от епицентъра на събитията в света на политиката.

Докато „ Арго” патрулираше в широк обръч около мястото, където бе потънал „Кинджара Мару”, Кърт обясни какво са сторили и какво са научили. Пит зададе няколко въпроса, на някои Кърт нямаше отговор.

– Найстранното от всичко е, че вместо да вземат кораба като плячка, те го потопиха и избиха екипажа. Приличаше повече на терористичен акт, отколкото на пиратско нападение.

Плосък монитор на стената показваше суровото лице на Пит. Той стисна челюст, докато размишляваше.

– И не сте открили кораба-майка? – попита той след малко.

– Изминахме осемдесет километра в посоката, в която се бяха отправили – отвърна Кърт. – После капитан Хейнс отклони кораба десетина километра на юг и после – десет на север. Радарът не показа нищо и в двете направления.

– Може би курсът им е бил за заблуда. Да ги последвате, докато не успеят да се откъснат на достатъчно разстояние – предположи Пит.

– Помислихме и за този вариант – каза Кърт, като си спомни разговора с капитана, щом стана ясно, че търсенето ще е безуспешно. – Или пък може да са имали достатъчно гориво на борда, за да се доберат до брега. Един-два бидона с гориво биха обяснили експлозията.

– Но не и какво са правили на онзи кораб – отбеляза Пит.

– Има ли заложници?

– Вероятно – отвърна Кърт. – Но ние спасихме жената на капитана. Бяха я оставили нарочно, за да ни задържат. Тя каза, че на кораба не е имало специални пътници и, ако са възнамерявали да отвлекат някого за откуп, тя би била идеалният кандидат.

На екрана Пит извърна поглед. Потърка брадичката си за секунда и се обърна отново към екрана.

– Някакви предположения? – попита той. Кърт изложи теорията си:

– Когато бях по-млад, с баща ми участвахме в много спасителни операции – започна той. – Кораби потъват по най-различни причини, но хората ги потопяват нарочно само по две: за застраховка или за да скрият нещо , което се намира на борда. Навремето намерихме един тип, прострелян в главата, но все още закопчан за креслото в яхтата си. Оказа се, че партньорът му го е застрелял и е потопил яхтата, за да прикрие престъплението си. Не беше предположил обаче, че застрахователната компания ще реши да я извади, за да изкара някакви пари от нея.

Пит кимна.

– Мислиш ли, че и сега става въпрос за нещо подобно?

– Избиха екипажа и потопиха кораба – започна Кърт. – Някой се опитва да накара някого да замълчи.

Пит се усмихна.

– Ето затова получаваш големите пари, Кърт.

– Нима получавам големи пари? – засмя се Кърт. – Не ми се мисли тогава колко плащаш на останалите.

– Това е скандално! – възмути се Пит. – Трябва да знаеш, че получаваш доста повече от това, което адмиралът ми плащаше, когато започнах.

Кърт се засмя. Пит му беше казал веднъж, че първата му месечна заплата в НАМПД не стигнала за лечението на счупената му ръка, въпреки че рискувал живота си поне петшест пъти за един месец. Но пък и двамата не вършеха това за пари.

Кърт продължи:

– Кристи Нордгрюн, жената, която оцеля, каза, че не знае какво се е случило, но лампите примигнали и гръмнали, главата ѝ забучала, тя изгубила равновесие и изпаднала в безсъзнание. Смята, че са минали поне осем часа, преди да се свести. Все още изглежда дезориентирана и не може да ходи, без някой да я подкрепя.

– Какво ли означава това? – попита Пит.

– Нямам представа – отвърна Кърт. – Може би са използвали някакъв невроагент или упойващ газ. Но това също ме навежда на мисълта, че не става дума за пиратски набег.

Пит кимна и попита:

– Какво мислиш да правиш?

– Да ида долу – каза Кърт – и да видя какво се опитват да скрият от нас.

Пит погледна към картата на стената. Старомодна карта, на която бе отбелязано местоположението на „ Арго”.

– Ако съм отбелязал правилно местоположението ви, до дъното има поне четири хиляди и осемстотин метра. Имаш ли дистанционно управляема подводница?