Клайв Къслър - Портата на дявола

– Давайте! – извика Кърт.

Хората му веднага се задействаха.

– Хаторн е ранен – каза някой.

– Вдигнете го – извика Кърт. – Вкарайте го с Фостър в лодката.

– Няма ли да претърсим кораба?

– Съмнявам се, че тези типове са оставили някой жив – каза Кърт. – Така или иначе нямаме време за това.

Носът на кораба се бе наклонил с десет градуса – повече от достатъчно една дълга верига да се плъзне към Кърт подобно на огромна метална змия.

Той избегна веригата, тя се удари в ръба на капака на товарния люк и се свлече долу, като трещеше злокобно, докато брънките ѝ се плъзгаха от ръба.

– Напуснете кораба! – нареди Кърт.

– Какво ще правиш? – попита един от хората му.

– Ще освободя жената.

Докато „Кинджара Мару” потъваше, Кърт Остин запълзя по наклонената палуба. Беше си доста опасно начинание, защото палубата беше мокра и хлъзгава. Той се издърпваше нагоре, като се хващаше за каквото свари.

Стигна до стълбата към крана, изкачи я и видя моторницата на пиратите, която се отправяше на юг. Пропъди от ума си мисълта за тях и като се държеше за парапета, успя да се добере до кабината на краниста.

В седалката бе забит сгъваем нож с черна дръжка и титаниево острие. Малък подарък от копелето, което беше провесило жената на куката. Кърт извади ножа, сгъна го и го пъхна в джоба.

Обърна се към контролния панел и провери дали има захранване. Слава богу, лампичките по панела светеха.

– Дръж се! – извика той на жената, и в мига, в който го каза, осъзна, че тя всъщност не се държи за нищо, но пък би било ужасно да ѝ извика: „Виси!”

Кърт познаваше доста добре устройството на крановете. Сграбчи контролния лост, който щеше да върне стрелката на крана към него. Когато го задейства, се чу жужене и стрелката се придвижи няколко метра назад, после спря. Горката жена се люлееше като махало и пищеше от болка. След секунди се включи лампичката на хидравликата.

Едва тогава Кърт забеляза червената течност, която се стичаше от едната страна на крана. Видя, че тръбата на хидравликата е прерязана. Сега разбра какво означаваше малкият подарък за спомен. Почти чу смеха на копелето.

Слушалката му изпращя.

– Кърт, слязохме от кораба, но трябва да знаеш, че вече виждаме витлото – подава се от водата.

Кърт погледна напред. Една четвърт от кораба беше под водата, навсякъде се носеха отломки. Времето бързо изтичаше.

Кранът беше повреден и Кърт нямаше голям избор. Хвърли автомата и се покатери на стрелата. Запълзя по нея, а това беше опасно начинание, най-вече заради разлятото масло, гориво и хидравлична течност.

Под него по палубата се затъркаляха няколко стоманени варела. Единият се удари в нещо остро, изскочиха искри и последва експлозия. Ударната вълна отхвърли Кърт настрани. Краката му се подхлъзнаха и тежестта на ботушите заплаши да го събори от стрелата.

Пред него жената пищеше и хлипаше, като не спираше да го умолява:

– Моля те, моля те, побързай!

Кърт висеше от стрелата, напрегнал всичките си сили. Погледна назад. Огънят бе погълнал капака на люка, зад който се бе крил преди минути. Като се беше махнал оттам, си бе спечелил известна отсрочка – но само отсрочка, защото идваше неизбежното.

Той залюля крака и прехвърли единия върху стрелата. Помалка, вторична експлозия отекна отдолу и се разнесе миризма на керосин. Кърт виждаше през черния дим как пламъците се разпростират по водата заедно с горящото гориво, горещи вълни го обливаха, докато пълзеше напред.

Още три метра и щеше да стигне до мястото, на което бе закачена жената. Телта се беше врязала в китките ѝ. Ръцете ѝ бяха почервенели от кръвта, а лицето ѝ бе станало восъчнобяло.

Той я хвана за ръцете и се опита да я изтегли, но нямаше опора. От пращящите огньове по палубата се издигаше непоносима жега. Корабът потрепери, когато нещо в него се откъсна от мястото си. Някой от двигателите или товарът се плъзгаше в трюмовете.

– Кърт, корабът потъва! – чу се вик по радиото. – Ще потъне всеки момент!

Наясно съм, помисли си Кърт и отново хвана жената за ръцете.

– Издърпай се! – извика ѝ той.

– Не мога! – проплака тя. – Рамото ми е изместено.

Това не го изненада, но не му оставяше никакъв избор. Той извади ножа от джоба си, отвори го и го плъзна под телта върху китките на жената. Отчаяно се опитваше да не я пореже, но знаеше, че няма много време. Телта се отвори и жената полетя към океана.

Кърт се отблъсна и скочи след нея.

За миг прелетя през дим и огън. После се заби във водата и почувства как единият му крак се удря в нещо. Изплува и видя, че жената е точно пред него и храбро се опитва да плува с една ръка.