Клайв Къслър - Портата на дявола

– Прав си – каза Хейнс. – Но може би ще отвлекат екипажа.

Кърт отново се загледа към палубата. Отсекът с каютите беше на кърмата. Структурата – която някои моряци наричаха „замъка” – се извисяваше на пет нива от палубата, подобно на жилищна сграда.

Издигаше се високо и гордо, но плоският фордек беше почти над водата, носът беше едва на половин метър от повърхността на океана. Нищо друго не се виждаше от пламъците и дима.

– Видях да застрелват поне един нещастник – каза Кърт. – Може би са взели важния за тях пътник, а останалите смятат да убият. Така или иначе съмнявам се, че ще се предадат без бой.

– Подготвихме три лодки – каза му Хейнс. – Бързата и два от тендерите. Ще участваш ли?

Кърт свали бинокъла.

– Нали не мислиш, че ще се мотая тук и ще гледам?

– Тогава слизай в оръжейния склад – нареди му капитанът.

– Тъкмо екипират групата.

На борда на „Кинджара Мару” огромният водач на „пиратите” влачеше Кристи Нордгрюн по палубата. Той беше известен под името Андрас, но хората му понякога го наричаха Ножа, защото обичаше да си играе с остриета.

– Защо правите това? – попита Кристи. – Къде е съпругът ми?

– Съпругът ти ли? – попита я той на свой ред.

– Той е капитан на кораба. Андрас поклати глава.

– Съжалявам, скъпа, но отново можеш да се броиш за мома.

Тя се хвърли към него и го зашлеви по лицето. Със същия успех можеше да удари и каменна стена. Той я хвърли на палубата и извади една от любимите си играчки – сгъваем нож с тринайсетсантиметрово титаново острие. Отвори го и го насочи към лицето ѝ.

Тя се сви назад.

– Не ме дразни, или ще те разкрася с това! – каза хладно мъжът. – Разбра ли?

Тя кимна бавно, страхът в очите ѝ казваше всичко.

Всъщност Андрас не искаше да я разкрасява, щеше да му докара повече пари с неразкрасена физиономия, но не ѝ трябваше да знае това.

Той свирна на хората си. Екипажът беше мъртъв, корабът потъваше, последната част от работата им беше свършена. Време беше плъховете да напуснат потъващия кораб.

Хората му се събраха около него и един от тях, мърляв мъж с жълти зъби и белег на горната устна, отдели специално внимание на Кристи. Наведе се и докосна косата ѝ.

– Хубавка е – каза той, като подръпна златистите ѝ кичури. В този миг един тежък ботуш се заби в главата му.

– Махай се! – изрева Андрас. – Намери си своя плячка!

Със синина на лицето и стреснато изражение, белязаният се отдалечи като сритано куче.

– Какво ще правите с мен? – попита Кристи.

Андрас се усмихна. Щеше да я пробва, а после щеше да я продаде на черния пазар. Малък хубав бонус към парите, които щяха да му платят за свършената работа. Но на нея не ѝ трябваше да знае това.

Без да отговори на въпроса ѝ, той прибра ножа и се наведе над нея. Върза с тел ръцете ѝ, после запуши устата ѝ с парцал, за да кротува.

Преди да я изправи, над него се чу глас.

– Приближава кораб!

Андрас вдигна рязко глава. Опита се да различи нещо през гъстия дим, но не успя.

– Къде е, глупако? – извика той. – Дай направление!

– Западсеверозапад! – изкрещя мъжът.

Андрас се опита да види нещо през облака сажди и пушек. Не беше добре, че приближава такъв голям кораб, но той забеляза нещо още по-лошо – тясна бяла диря близо до корпуса на „Кинджара Мару”.

Видя я в пролуките между валмата дим. Тя водеше към предната част на кораба, където изчезваше в черните облаци. Той погледна към носа, който вече бе потънал на половин метър под водата.

След секунда мазната мъгла се раздели и надуваема лодка на райета излетя от дима, като се плъзна право на носа. Двама мъже се бяха проснали по корем в предната ѝ част и стреляха с автомати М16.

Андрас видя как двама от хората му падат, трети беше ранен и закуцука. Другите хукнаха да търсят прикритие, щом лодката се озова на палубата близо до втория товарен люк на „Кинджара”.

Няколко мъже с работни комбинезони изскочиха от лодката, докато един от стрелците – мъж със сребриста коса – се прицелваше и стреляше със смъртоносна точност.

Още двама от хората на Ножа паднаха, преди стрелецът да се претърколи от лодката и да се прикрие зад един от отворените люкове на трюма.

– Американци! – изсъска Андрас. Откъде се бяха взели, по дяволите?

След миг палубата на товарния кораб се превърна в бойно поле. От всички страни летяха куршуми и гилзи. Андрас сграбчи Кристи и я повлече назад. Пусна един откос, за да се включи в стрелбата, но имаше по-добра идея от това, да си губи времето в стрелба.