Клайв Къслър - Портата на дявола

Наближаваше четирийсетте и беше решил да се отдаде още по-усилено на тренировките. Кърт винаги бе поддържал отлична форма. Кариерата във флота и няколкото години в тайния спасителен екип на ЦРУ го изискваха. Но сега, когато приближаваше четирийсетте, той беше решен да влезе в най-добрата си форма, по-добра дори от тази на младини.

А това не беше лесна работа. Изискваше повече труд, причиняваше повече болежки и резултатите идваха по-бавно, отколкото преди. Но пък не бяха за пренебрегване.

Беше свалил четири килограма и половина за една година, правеше повече упражнения в залата, вдигаше повече тежести и чувстваше как силата изпълва тялото му, както когато беше млад и вярваше, че може да постигне всичко.

Освен това се налагаше да е в отлична форма. Работата му в НАМПД бе съпътствана от доста физически неволи. Като оставим настрана редовните тежки усилия при всяка спасителна операция, често му се налагаше да поема удари, прострелваха го и дори за малко да го удавят. След известно време взе да му идва до гуша. Преди година обмисляше предложението на баща си да се върне на работа при него. Баща му притежаваше фирма, която също се занимаваше със спасителни операции. Но пък това означаваше някой да му нарежда, а ако имаше нещо, което Кърт Остин не можеше да понася – това беше някой да го командва.

Взря се в хоризонта, където тъмноиндиговото бързо се превръщаше в бледо сивкаворозово. Просветляваше, въпреки че слънцето още не беше показало лицето си. Кърт се протегна, обърна се и се изпъна. Нещо привлече погледа му в далечината зад десния борд, тънък стълб дим се виеше към небето.

Не го беше забелязал по време на обиколките заради тъмнината, но определено не бе илюзия.

Кърт присви очи и се вгледа внимателно, но в сутрешния сумрак не успя да различи източника на дима. Хвърли един последен поглед натам и тръгна към стълбите.

Влезе на мостика и видя, че капитан Робърт Хейнс, командирът на „ Арго”, разговаря с вахтения за курса им към Азорските острови, където екипът на НАМПД щеше да участва в нещо като надпревара, в която щеше да се избере най-бързата двуместна подводница в света.

Операцията беше част от чисто изследователската работа на Кърт и партньора му Джо Дзавала и нещо като награда за тежкия им труд през последните мисии. Джо беше вече на остров Санта Мария и се занимаваше с приготовленията и вероятно завързваше запознанства, особено с представителки на нежния пол. Кърт очакваше с нетърпение двамата да се съберат, но преди тази ваканция да започне, щяха да направят едно малко отклонение.

Хейнс не откъсваше поглед от картите.

– Приключи ли с протриването на палубите ми? – обади се той.

– Засега – отвърна Кърт. – Но ще трябва да променим курса на едно-девет-нула.

Капитанът вдигна за миг очи и пак се наведе към картата.

– Вече ти казах, Кърт, че ако си изпуснал нещо зад борда, ще трябва да плуваш, за да си го вземеш.

Кърт се ухили, но ситуацията си беше сериозна.

– Видях стълб дим дясно на борд – каза той. – Някъде нещо гори и не ми се вярва да си правят барбекю.

Шеговитото изражение изчезна от лицето на капитана и той се изправи бързо. Пожар в морето беше нещо изключително опасно. В корабите изобилстваше от тръби, по които течаха запалими течности, като гориво, както и от леснозапалими проводници, например. Често те пренасяха и опасни, дори експлозивни товари – нефт, природен газ, въглища, химикали и дори метали като магнезий и алуминий, които също бяха запалими. За разлика от пожара на сушата, в морето наистина нямаше къде да се спасиш, освен ако не напуснеш кораба, което беше последната възможност във всеки капитански наръчник.

Кърт знаеше това, както го знаеха и всички останали на „Арго”. Капитан Хейнс не се поколеба, нито пък направи опит да се увери лично в думите му. Обърна се към кормчията и нареди:

– Обръщай! Курс – едно-девет-нула! Максимална скорост! Кормчията смени курса, а капитанът грабна бинокъла и тръгна към дясното крило на мостика. Кърт го последва.

„Арго” беше доста близо до екватора, а по тези ширини се съмваше бързо. Кърт вече виждаше дима съвсем ясно, дори без бинокъл. Беше гъст и черен, издигаше се към небето на тънък стълб, който изтъняваше още повече по пътя си нагоре и се отклоняваше леко на изток.

– Прилича на товарен съд – каза капитан Хейнс и подаде бинокъла на Кърт.

Кърт го насочи към кораба и видя, че е средно голям съд, не контейнеровоз, а търговски товарен кораб. Като че ли дрейфуваше.