Клайв Къслър - Портата на дявола

Кърт я хвана и заплува далеч от пламъците на горящия кораб. Бързо осъзна, че сега са изправени пред още по-голяма опасност. Водата около тях се завихряше и той усещаше как повлича краката му като мощно подводно течение.

Корабът потъваше.

Кърт погледна към кърмата. Витлото се беше издигнало като витлото на „Титаник”, а носът се бе устремил надолу.

Той хвана жената за здравата ръка и заплува, като я дърпаше. При потъването си корабът щеше да създаде огромен водовъртеж, който щеше да повлече надолу всичко в радиус от поне трийсет метра. И двамата щяха да се удавят много преди водата да изхвърли телата им на повърхността.

Беше безнадеждно, но той плуваше усилено. После видя, че от „ Арго” бързо приближава моторница и скоро спря до тях.

Мъжете изтеглиха жената, като буквално я измъкнаха от водата, а Кърт се прехвърли сам в лодката. Двигателите заръмжаха.

Кърт падна по гръб на дъното на лодката. Виждаше как „замъкът” – пететажната структура, в която се намираха каютите на екипажа, наблюдателната палуба и мачтите с антените – се накланя към тях под ъгъл четирийсет и пет градуса, подобно на падаща от небесата сграда.

Бързата лодка полетя напред като жребец. Мъжът, който я управляваше, беше натиснал лоста докрай.

Замъкът се стовари във водата само на метри зад тях. Вълна от пяна ги подхвърли и после ги изплю, подобно на сърфисти, които се появяват от огромен вал.

След секунди от „Кинджара Мару” нямаше и следа.

Лодката продължаваше полета си, а от дълбините се издигаха яростни вълни и се чу силен тътен.

Кърт погледна към жената. Беше покрита със сажди и гориво, рамото ѝ бе или изкълчено, или раменната кост беше счупена, китките ѝ бяха разкъсани от жицата, а очите – подути и червени почти колкото кръвта, пропила дрехите ѝ. Тя притискаше раната на китката си с другата ръка, която не бе толкова пострадала.

– На кораба има лекар – опита се да я успокои Кърт. – Той ще се погрижи за раните ти още щом се качим на борда.

Тя кимна. Поне беше оцеляла.

– Към „ Арго” нали? – попита кормчията. Кърт кимна.

– Освен ако нямаш по-добра идея? Кормчията поклати глава.

– Не, сър – и насочи лодката към „ Арго”.

След десет минути бяха на борда. Корабният лекар отведе младата жена в лазарета, хората от спасителната група прибраха лодката, а Кърт се отправи към мостика.

Междувременно корабът вече набираше скорост и променяше курса си.

– Изглеждаш ужасно – отбеляза капитан Хейнс. – Защо не си в лазарета?

– Защото не съм болен – отвърна заядливо Кърт.

Капитанът го изгледа странно, после извърна поглед.

– Някой да даде кърпа на този човек. Ще ми измокри мостика.

Един мичман хвърли кърпа на Кърт и той подсуши с нея лицето и косата си.

– Настигаме ли ги? – попита той.

Хейнс погледна към екрана на радара.

– По-бързи са от нас, развиват четирийсет възела. Но такава малка лодка няма да заведе тези момчета чак до Африка. Обзалагам се на една пържола, че са тръгнали към корабмайка някъде наблизо.

Кърт кимна. Пиратите бяха станали доста изкусни през последните години. Повечето от тях все още нападаха от малки селца по крайбрежието на бедни страни от Третия свят, но други притежаваха големи кораби, с които излизаха в открити води. Кораби-майки, дегизирани като стари товарни кораби или нещо подобно.

Пиратите криеха моторните си катери на корабите-майки и често използваха полузаконни рейсове, за да прикрият целта си. Кърт бе чувал, че било лесно да се заловят пирати, ако човек си направи труда да потърси товарни кораби, които постоянно свалят товар, без да качват такъв. Но пък купувачите знаеха, че не бива да питат откъде идва стоката, от която печелеха добре.

– Нещо на радара? – попита Кърт.

– Засега нищо – отвърна Хейнс.

След като се изсуши, колкото можа, Кърт хвърли кърпата, взе капитанския бинокъл и се загледа в целта им.

Летящата лодка едва се виждаше, но дългата бяла диря, която оставяше, бе като гигантска стрелка, сочеща право към нея. Беше се отдалечила на осем километра от „ Арго”, и бързо увеличаваше дистанцията. Въпреки това щяха да изтекат часове, преди да излезе от обсега на радара, а дотогава…

Някакъв проблясък изненада Кърт и за миг го заслепи. Той го проследи с бинокъла и видя летящи във всички посоки останки и издигащ се към небето облак дим.

– Какво, по дяволите…

След няколко секунди до тях достигна и звукът. Единичен нисък тътен, като от огромен фойерверк. Щом гледката се проясни, стана ясно, че лодката е изчезнала в оглушителната експлозия.