Клайв Къслър - Бурята

Палубата се вдигаше и падаше. Движенията не бяха силни, но достатъчни да му нарушат равновесието. Вече нямаше как да ги сбърка.

Джо намери резето на задната врата. Беше здраво закрепено с болтове.

Спомни си какво беше казал на Кърт: „Няма много места, до които един камион може да стигне от тук.”

„Да”, помисли си той, „освен ако не качиш камиона на кораб. Тогава може да отиде навсякъде“.

Кърт Остин се скри в тоалетната на самолета в предната част на товарния отсек, след като успя да се промъкне на борда на машината с най-много техника и най-малко хора на Джин. Изпи десетина шепи вода от малката мивка и стъпи на тоалетната чиния, за да не се виждат краката му.

След това зачака и се заслуша. Работниците натовариха на борда на самолета сандъци с най-различно оборудване. Нещо тежко падна и някой изруга. После пилотите се качиха по малка стълба и стъпиха на товарната палуба.

Не след дълго се дочуха по-строги гласове, които нареждаха нещо на някого. В отговор прозвуча женски глас, който каза на английски:

- Добре, добре! Не ме бутайте!

Кърт реши, че това е сестрата на Кимо. Поне беше избрал правилния самолет.

Няколко минути по-късно машината сякаш оживя. Кърт се хвана здраво, за да не падне. Руският летателен апарат се придвижи до началото на пистата. Двигателите му заработиха с пълна мощност и самолетът ускори по изненадващо неравното езерно дъно. На Остин му се стори, че излитането трае цяла вечност и се зарадва, когато най-после се озоваха във въздуха.

От бавното издигане и продължителното изравняване той предположи, че машината е натоварена и заредена догоре с гориво. Това означаваше дълго пътуване.

В известен смисъл това беше добре за него. Рано или късно някой щеше да отиде до тоалетната. Ако беше Лейлани, щеше да има възможност да поговори с нея. А ако беше някой от пилотите, можеше да насочи пистолета към главата му и да поеме контрола над самолета. Ако пък се появеше един от охранителите на младата жена, посещението на тоалетната щеше да е последното нещо в живота му.

Оказа се, че именно един от хората на Джин пръв почувства нужда да се облекчи.

Два часа след началото на полета Кърт дочу откъм опашката на самолета да се приближава тракане от ботуши на мъж. Той остави настрана пистолета, извади ножа и се долепи до стената на малкото затворено пространство.

Охранителят хвана дръжката на сгъваемата врата, дръпна я настрани, но не влезе.

Кърт беше подготвил ножа, но мъжът гледаше по пътеката на самолета, разказваше на висок глас някаква шега на своя другар и се смееше на собствените си думи.

Най-накрая се обърна и влезе. Кърт го сграбчи, запуши устата му с ръка и заби ножа си малко под основата на врата му.

Мъжът се отпусна. Остин го задържа и го обърна като не спираше да държи ръката си върху устата му, докато не усети, че жертвата му вече не диша. Той остави трупа внимателно върху тоалетната чиния и се загледа в очите му. Бяха празни.

Кърт извади ножа.

Мразеше да убива, но сега нямаше как да прояви милост. Ако не убиеше всички хора на Джин, той и Лейлани нямаше да слязат живи от самолета.

Остин погледна лицето на охранителя. Това беше мъжът, който ги влачи с джипа из пустинята. Стана му някак по-леко. Следващата фаза от плана обаче беше по-сложна. Навсякъде из тоалетната имаше кръв, а и мъжът продължаваше да кърви. Кърт притисна раната му със собствената му куфия и го подпря на задната стена на тоалетната.

Прецени, че човекът е висок горе-долу колкото него и със същото телосложение, а и бяха с еднакви униформи. Имаше обаче една основна разлика – косата на мъжа беше рядка и черна, а на Кърт – гъста и прошарена.

На Остин не му оставаха много варианти и избра да намокри косата си и да я прилепи за темето си. В самолета беше тъмно, студено и невероятно шумно.

„Кой би заподозрял, че има някакъв проблем на девет хиляди метра височина?“

Кърт реши, че другият мъж е видял как приятелят му отива до тоалетната и след няколко минути ще дойде да провери защо не се връща.

Остин дръпна вратата и се подготви да изиграе своя гамбит. За всеки случай държеше ножа скрит в ръката си.

Излезе от тоалетната и тръгна уверено към Лейлани и втория охранител. Оказа се по-лесно, отколкото очакваше. Помещението беше пълно с оборудване. В него бяха разположени поне две от надуваемите лодки, които видя, както и сандъци с оръжия, приличащи на ракети земя-въздух.

Всичко това оставяше малко пространство за пътниците. Лейлани и охранителят седяха един срещу друг в сгъваеми седалки, закрепени за стените на самолета.