Клайв Къслър - Бурята

- Знам какво си мислиш – каза той.

- Не се опитвай да ме разубедиш.

- Нямаше, дори и да можех – отговори Джо. – Трябва ли ти помощ?

- Не бих отказал – каза Кърт, – но някой трябва да разбере къде отиват тези бидони и да предупреди този, за когото са предназначени. По този начин няма да слагаме всички яйца в една кошница.

Двамата стигнаха до камиона. Кърт хвана дръжката на подемника и започна да издига бидона.

- Щом стигнеш до цивилизацията се свържи с Дърк. Трябва да съобщим на Пол и Гамей, че при тях има къртица.

Джо кимна.

- След като вземеш момичето, излез от гнездото на стършелите. Не отхапвай повече, отколкото можеш да сдъвчеш.

Бидонът се изравни с нивото на ремаркето и колелцата.

- Гнездо на стършели? Нали се разбрахме, че това е бърлогата на лъва?

- Лъвовете не летят – каза Джо. – След като се издигнеш над земята, вече ще е гнездо на стършели.

- Май схвана идеята.

Двамата мъже се вгледаха един в друг. Те бяха приятели, които са се спасявали безброй пъти. Раздялата беше против всичките им инстинкти. „Бием се заедно, оцеляваме заедно“, казваха често те. Но в този случай това означаваше да изоставят една млада жена, или да намалят шанса си наполовина да предупредят света и приятелите си за надвисналата опасност. Залозите бяха прекалено големи.

- Сигурен ли си? – попита Джо.

- Ти тръгни по земята, а аз ще полетя във въздуха – каза Кърт. – Ще стигна пръв до цивилизацията.

- Дай ми определение за цивилизация – каза Джо, а после отвърза бидона и го плъзна напред.

- Някъде, където никой не се опитва да ни убие и можеш да си купиш ледена кока-кола, когато поискаш. Който стигне последен, черпи целия екип вечеря в „Цитронел” .

Джо кимна. Вероятно се замисли за менюто и атмосферата в този изключителен вашингтонски ресторант.

- Дадено! – каза той и завърза бидона.

Кърт го наблюдаваше със смесено чувство на притеснение и облекчение. Камионите не бяха създадени за дълго пътуване из пустинята и трябваше да следват пътищата. Но дори и в страна като Йемен, пътищата със сигурност водеха до някакъв район с цивилизация. С малко късмет, преди изгрев слънце Джо щеше да си утолява жаждата и да разговаря по телефона с НАМПД.

Кърт знаеше, че неговите перспективи са далеч по-несигурни.

Джо грабна брезента, който трябваше да покрие задната част на ремаркето и после погледна към Кърт.

- Vaya con Dios 7, приятелю.

- И с теб! – отвърна Кърт.

Брезентът се спусна, Джо изчезна, а Остин включи мотокара на задна скорост. После го насочи към площадката за товарене, без да поглежда назад.

Сега трябваше само да разбере на кой самолет е Лейлани и да се промъкне на борда, без да го разкрият.

7Бог с теб! (исп.) – Бел. пр .

Джо Дзавала се сви в най-предната част на ремаркето между жълтите бидони и стената. Никой не го забеляза. Като изключим беглия поглед от задната част, за да преброят бидоните, хората на Джин не си направиха труда да проверят щателно. Нито един от контейнерите не липсваше и те завързаха здраво брезента. Вратите отпред се отвориха и затвориха с трясък, а огромният камион включи на скорост. Не след дълго вече пътуваха из пустинята.

Джо поглеждаше навън на равни интервали. Виждаше само мрак, пясък и останалите камиони от конвоя. Чудеше се накъде отиват.

След около час колоната забави.

- Надявам се, че спираме на някое място за почивка – промърмори Джо.

Той надникна под брезента, но не видя знак да са в цивилизация. Не след дълго камионът спря, но двигателят продължи да работи.

Джо се почуди дали да се опита да избяга. Не беше мислил за възможността да скочи от камиона, докато прекосяваха пустинята, защото нямаше представа къде се намират и без вода не би било разумно да тръгне отново пеш.

Дзавала се замисли дали да не пробва сега, но се появи проблем. Незнайно как камионът се беше озовал най-отпред. Останалите стояха зад него с включени фарове, пронизващи мрака. Ако се опита да избяга сега, щеше да е като да прескочи стената на затвор посред бял ден. Трябваше да изчака и да се надява да се появи по-добра възможност.

В тъмнината се дочуха викове. Шофьорът включи на скорост и камионът се наклони. Беше преминал през нещо като бордюр и ремаркето се усука докато колелата му преодоляваха препятствието. Жълтите бидони се разтресоха. Джо подпря най-близкия, за да не падне.

- По-леко върху легналите полицаи – прошепна той.

После предницата на камиона се наклони надолу сякаш се спускаше по рампа. Бидоните опънаха въжетата до скъсване и се плъзнаха към Джо. Притеснението му нарасна.