Клайв Къслър - Бурята

- Две мишени?

Кърт кимна.

- Два вида транспорт. Два различни начина за пренасяне на микророботите. Може да са дали старт на две различни операции.

- Дали не подценихме нашето откачено приятелче?

- Възможно е – отвърна Кърт.

- Какво предлагаш?

- Първоначалната ми идея бе да излетим от тук със самолет – каза Остин, – но сега явно имаме избор. Какво предпочиташ, камион или самолет?

- Камион – отвърна Джо.

- Наистина ли? – учуди се Кърт. – По въздух е по-бързо. А и двамата разбираме от самолети.

- Не и от тези.

- Същите са – настоя Кърт.

Джо сви устни.

- Някога изчислявал ли си колко неприятности ни докарва безкрайният ти оптимизъм? – попита Джо. – Те НЕ СА същите. А дори и да бяха, къде ще отидеш щом поемеш контрол над самолета? Тук е Близкият изток. Самолетите, които преминават граници без разрешение, не оцеляват дълго. Саудитците, израелците, Седми флот, всички могат да ни свалят, преди да успеем да обясним защо сме нарушили зоната им, забранена за полети.

Кърт не гореше от желание да признае, но Джо бе прав.

- Освен това – добави Дзавала, – тези самолети могат да попаднат на по-лошо място от това. Но камионите трябва да се придържат към пътищата и да останат близо до цивилизацията. Няма много места, до които един камион може да стигне от тук. Предлагам да се качим.

- Отзад ли? – попита Кърт. – С десет милиарда малки хищни машинки?

Джо взе бинокъла от Кърт и го насочи към бидоните, наредени до няколко покрити ремаркета.

- От начина, по който хората на Джин се държат на разстояние, мога да предположа, че имат представа какво има в контейнерите. Това е добре за нас. Така няма да се доближават прекалено и шансът да ни открият и хвърлят отново в кладенеца, намалява.

Кърт не каза нищо.

- И – добави Джо, вероятно предчувствайки, че победата е близо, – ако ни открият в камионите, ще можем да скочим и да избягаме. Малко е трудно да го направим на девет хиляди метра над земята.

Кърт не можа да си спомни кога за последно Джо е изказвал толкова убедителен аргумент.

- Нави ме!

- Наистина ли?

- Когато си прав, си прав – каза той, избърса малко прах от униформата си и я оправи. – А в този случай си напълно прав, приятелю.

Джо върна бинокъла на Кърт. Изглеждаше доволен от себе си. Опита се да си оправи униформата, за да изглежда по-представително.

- Тръгваме ли?

Кърт прибра бинокъла в предния джоб на ризата си.

- Тръгваме!

Тъмнината се спусна и над пустинята се разстла безлунна нощ. Товаренето и обслужването на руските самолети продължи. Около площадката бяха поставени мощни прожектори, подкрепяни и от светлината на фаровете на няколко джипа и хъмвита.

Странната подредба помогна на Кърт и Джо да се промъкнат в зоната за товарене. Хората, работещи в осветената част, бяха слепи за случващото се в тъмнината на пустинята.

Щом стигнаха площадката, двамата извадиха куфиите си и покриха лицата и главите си. Освен че бяха малко по-мръсни и раздърпани, униформите им не се различаваха от тези на мъжете, които товареха.

- Хвани нещо – прошепна Джо и вдигна малък сандък с оборудване. – Всеки може да изглежда като длъжностно лице, стига да носи нещо и да върви забързано.

Кърт го последва и двамата излязоха на открито. Никой не им обърна внимание. Внимателно се заоглеждаха наоколо, без да изглеждат подозрително.

Остин забеляза няколко наредени жълти бидона. Бяха останали само дванайсетина от близо шейсет.

Той ги посочи и с Джо се упътиха към тях. Докато се приближаваха към бидоните, някой им извика нещо на арабски.

Кърт се обърна. Брадатият мъж на име Сабах им говореше нещо. Кърт разпозна част от думите. Сабах говореше нещо за мързеливи работници.

Сабах посочи и отново извика с ръце около устата. Изглежда, имаше предвид един бездействащ мотокар.

Кърт вдигна ръка, за да покаже, че е разбрал и се насочи към него.

- Мисля, че иска да се повозим.

Джо го последва.

- Знаеш ли как се кара това нещо?

- Един-два пъти съм виждал как го правят – отвърна Кърт. – Едва ли е толкова трудно.

Джо се притесни, но последва Кърт до сиво-оранжевия мотокар. После зачака отстрани. Остин се качи на машината и се опита да разгадае как се управлява.

Сабах отново извика.

- Поне запали двигателя – прошепна Джо.

Кърт намери ключа и го завъртя, а двигателят оживя.

- Качвай се! – нареди той.

Джо стъпи на стъпенката на машината и се хвана бързо като пожарникар за стара пожарна.

Кърт откри педала на съединителя и лоста на предавките. Мотокарът имаше три скорости: бавна, бърза и задна. Остин натисна педала, включи на бавна скорост и даде малко газ.