Клайв Къслър: Бурята

Сабах кимна бавно и се усмихна.

- Ти си научил много, Джин. Повече, отколкото съм очаквал. Определено надмина своя учител.

Далече долу хъмвитата забавиха и спряха пред пещерата.

- Ти беше Полярната звезда, която ме водеше – отвърна Джин. – Затова баща ми ме повери на твоите грижи.

Сабах се поклони лекичко.

- Приемам милите ти думи. Сега да посрещнем гостите.

Няколко минути по-късно, двамата бяха в пещера на четири нива по-долу. Температурата вътре беше 27 градуса и контрастрираше рязко с 40-градусовите ветрове, които духаха навън.

Гостите седяха в удобни офис столове, наредени около голяма конферентна маса. Доскоро неприветливата пещера беше превърната в голяма модерна зала.

В специални ниши в масата бяха сложени малки екрани, а покрай стените бяха наредени компютри. До залата имаше спални помещения и складове за оръжие.

Джин не беше жалил средства, за да превърне това древно място за срещи от прашна дупка в модерен щаб. Начинанието беше дълго и сложно и напомняше за еволюцията на собствения му род от група номади, търгуващи с камили и традиционни стоки, в модерна компания, занимаваща се с технологии, петрол и превози.

Камилите и оазисът, които семейството му притежаваше от векове, бяха продадени и заменени със скромни дялове в съвременни компании. Единственото, което беше останало, бяха думите на баща му: „Никога не трябва да изпитваш съжаление... Без вода, ни чака само скитничество и смърт. “

Джин не забрави този съвет, нито пък, че трябва да го спазва с абсолютна безпощадност. С помощта на Сабах и парите от хората, които беше събрал в пещерата, той беше на крачка от това да сложи ръка върху водите в половината свят, тъй както навремето баща му контролираше оазиса.

Господин Чоу влезе със своите съветници. Сабах го поздрави и го отведе до мястото му. В залата присъстваха деветима важни мъже – господин Чоу от Китай, Мустафа от Пакистан, шейх Абин да-Алрама от Саудитска Арабия, Сутар от Иран, Атакари от Турция и няколко по-маловажни гости от Северна Африка, бившите Съветски републики и други арабски държави.

Те не бяха държавни представители, а бизнесмени, интересуващи се от плана на Джин.

- Отново се събрахме с благословията на Аллах – започна Джин.

- Моля ви, спестете ни религиозните изказвания – рече нетърпеливо господин Чоу – и ни разкажете докъде сте стигнали. Повикахте ни тук, за да ни помолите за още средства, а ние все още не сме видели резултатите, които ни бяхте обещали.

Прямотата на Чоу подразни Джин, но китаецът беше най-големият инвеститор и беше заложил значителна сума на резултата, който Джин обеща. Разбираше защо азиатецът е нетърпелив да преминат от фазата на инвестициите към фазата на печалбите. А и след номера, който Азис им скрои, Джин се нуждаеше от подкрепата на Чоу повече от всякога, затова той преглътна раздразнението си и спокойно продължи:

- Както знаете, генерал Азис не можа да отпусне средствата, които ни обеща.

- Вероятно е постъпил умно – заяде се Чоу. – Досега похарчихме милиарди, без да получим почти нищо в замяна. В момента притежавам два милиона акра безплодна монголска пустиня. Ако обещанията ви не се сбъднат скоро, търпението ми ще се изчерпи!

- Уверявам ви – отвърна спокойно Джин, – че скоро ще видите резултатите от инвестициите си.

Той натисна копчето на едно дистанционно и малките монитори пред гостите светнаха. Един по-голям екран на стената показваше същата цветна карта – Арабско море и Индийския океан. Червени, оранжеви и жълти сектори отбелязваха температурни колебания, а малки движещи се стрелки показваха посоката и скоростта на теченията.

- Това е карта на теченията в Индийския океан, създадена въз основа на средните стойности през последните трийсет години – започна да обяснява Джин. – През зимата и пролетта, те се движат обратно на часовниковата стрелка от изток на запад, под влиянието на студените и сухи ветрове от Индия и Китай. Но през лятото моделът се променя. Континентът се нагрява по-бързо от морето. Въздухът се издига и създава зона с ниско атмосферно налягане, към която се насочва влажният въздух, разположен над океана. Теченията се променят и започват да се движат по часовниковата стрелка. Така донасят мусоните в Индия.

Джин натисна дистанционното, за да покаже промяната в движението на теченията.

- Както знаете, температурните градиенти, както и тези на налягането, създават ветровете. Те от своя страна образуват теченията, а заедно водят до възникване на сухи ветрове или мусонни дъждове. Този процес пренася влага над Индия и Югоизточна Азия и предизвиква мусонните дъждове, които напояват нивите и позволяват да се изхрани многомилионното население.