Клайв Къслър - Призрачният кораб

- Да, ако търсим купон на колежанчета. Мисля, че е някакво казармено помещение. Изпускат парата.

Джо се огледа.

- Добре, какво следна?

Кърт сведе поглед към екрана на ръката си. Следваща­та сграда бе на сто метра. По-близо до стената на третата тераса.

- Право нагоре по пътя - рече Кърт. - Следвай ме, ако можеш.

- Трябва да побързаме - рече Джо. - След по-малко от пет минути ще се превърнем обратно в тикви.

Подминаха казармата и намериха друга пътечка. След­ващата сграда приличаше на първата, ниска и неугледна, без прозорци, но отпред имаше охрана. Двама мъже стояха пред вратата, единият седеше на стол, подпрял крака на една кофа, а другият беше нарамил пушка.

Основният проблем бяха двете голи крушки, увисна­ли от дебел черен кабел над входа. Костюмите им не мо­жеха да ги скрият на подобна светлина.

- Това ще да е - каза Кърт. - Ще намеря електропрово­да. Ти застани на позиция. Когато прекъсна тока, свали най-близкият с тейзъра. Докато вторият разбере какво става, ще сме отгоре му.

- Звучи добре.

Докато Джо заемаше удобна позиция, Кърт заобико­ли бунгалото. Заоглежда се за кабела на електропрово­да. Откри мястото, където кабелът излизаше от земята и тръгваше по стената на сградата, прикрепен с ръждиви скоби и набързо го сряза.

Щом светлината пред сградата премигна и угасна, Кърт се затича към предната врата. Стигна, точно когато Джо улучваше правия пазач с тейзъра. Мъжът се изпъна като дъска, ала не издаде звук. Кърт чуваше само прищракването и припукването на тейзъра, докато пуска ток по тялото на мъжа и сковава мускулите му.

Другият пазач, онзи на стола, осъзна, че нещо не е на­ред и посегна към пушката си, но Кърт се хвърли отгоре му, преди да успее да я вземе. Притисна длан към устата му и го издърпа назад, като допря острието на ножа до гърлото на пазача.

- Гъкнеш ли, ще ти е за последно!

Пазачът застина и кимна. Шокът му се засили, като видя Джо да се появява изпод козирката на бунгалото като призрак от друго измерение. Джо приклекна, за да завърже другия пазач, а движенията му се превърнаха в хаос за сетивата, защото костюмът му сменяше постоянно цвета си. Кърт забеляза, чс заловеният от него мъж върти очи като ужасено животно.

- Държите някои от приятелите ни - прошепна той на пленника. - Тук ли са? В тази сграда?

Пазачът кимна.

Кърт погледна към Джо.

- Провери вратата.

Джо вече го правеше.

- Здраво заключена е.

- Ключовете!

Пазачът сс пресегна с разтреперана ръка към вътреш­ния си джоб и извади връзка с два ключа.

Джо взе връзката и отключи. След това открехна вра­тата.

- Тъмно е, не виждам никого.

- Сигурно съм отрязал тока към цялата сграда - рече Кърт, докато вдигаше пазача на крака.

Джо отвори вратата, а Кърт бутна пленника пред себе си, в случай, че някой ги атакува. За щастие, нищо подобно не се случи.

Кърт видя около десетина души в далечния край на стаята. Преброи трима мъже, три жени и седем деца на различни възрасти. Изглеждаха толкова уплашени от него, колкото и от пазачите. След всичко преживяно, Кърт не ги винеше.

- Всичко е наред - успокои ги той. - Тук сме, за да ви помогнем. Ще ви измъкнем.

Изглеждаха твърде уплашени, за да отвърнат, тъй че Кърт вдигна очилата си и извади фенерче. На не особено силната светлина отначало нито едно от лицата не му се стори познато, но две от децата приличаха на сина и дъ­щерята на Сиена.

- Ти си Танър, нали?

Момчето кимна.

- А ти си Елиз?

Момиченцето бе твърде уплашено, за да говори. Прос­то стоеше и мачкаше краищата на дрехата си.

- Всичко е наред - рече Кърт и отметна косата ѝ от лицето. - Ще ви заведем у дома. Къде е майка ви?

Елиз само се взираше в него, но Танър посочи пазачи­те.

- Те я отведоха.

Кърт обърна глава към пленника.

- Къде е Сиена Уестгейт?

- Не знам - рече той. - Отведоха я в имението, но не знам къде точно.

Един от затворниците пристъпи напред. Изглеждаше му познат.

- Видях те в тунела в Корея - каза той на Кърт.

Английският му беше с европейски акцент. Родният му език бе може би испански, португалски или дори ита­лиански.

- Ти си Монтресор - рече Кърт.

Мъжът кимна.

- Казвам се Диего. Знам къде я отведоха. Онзи начело, Себастиан, има контролна зала на най-горния етаж. От­там гледа всичко, мисля. Под него има мрежа от компю­три. Когато ме водят в къщата, за да работя, обикновено мe водят там.

- И какво те карат да правиш? - попита Кърт.

- Влизам в системата и преправям програми. Създа­вам тайни входове и „гюмета".