Клайв Къслър - Призрачният кораб

Кърт поклати глава.

- Съжалявам, друже!

Джо въздъхна.

- Трябва да говоря с туристическия си агеиг. Това пъ­туване отива от лошо към по-лошо.

Докато Кърт и Джо чакаха лампичката да светне в зе­лено, пилотите отпред спускаха огромния самолет над дърветата. От острова се надигаше насрещен вятър и ги затрудняваше. На практика летяха настрани, „рачешката”, както го наричаха пилотите. Проблемът бе, че не мо­жеха да спуснат джипа, защото щеше да се катурне на­страни и да убие и двамата вътре.

Помощник-пилотът следеше уредите, а пилотът управ­ляваше машината с очила за нощно виждане.

- Трийсет метра над земята - докладна помощникът.

- Не мога да сниша още, докато не подминем дървета­та - отвърна пилотът.

- Ще сме над мястото след десет... девет... осем...

Дърветата най-после свършиха и пилотът видя дълга­та тънка ивица на затревената писта. Върна курса леко вляво и сниши машината почти до повърхността, като натисна рязко руля, за да изправи летежа.

Самолетът вече ревеше на едва десет метра над писта­та, устремен право към дърветата на два километра от­пред.

На един стол зад тях товарачът натисна ръчката и лам­пата в задния край на самолета светна от жълто в зелено.

- Пуснете товара! - рече той по иитеркома.

Сякаш мина безкрайно много време - всъщност не повече от няколко секунди, докато дърветата нараства­ха пред тях. След това пилотът усети как самолетът се понадига, освободен от трите тона товар в задния отсек

Почти в същия миг по интеркома се чу и сержант Ко­нърс.

- Готово! Товарът с пуснат. Повтарям, товарът е пус­нат!

Пилотът натисна газта, а помощник-пилотът вдигна колесника.

- Издигаме се - рече помощникът, когато погледна към алтиметъра.

Пилотът чу, но не отвърна. Пистата бе едва километър и половина дълга, а дърветата - на няколкостотин метра.

- Лети, скъпа, лети! - мълвеше пилотът.

Двигателите ревяха свирепо, носът бе вирнат към не­бето и огромният самолет се опитваше да набере височи­на. Вдигна се току над дърветата, достатъчно близо, за да открият по-късно проверяващите механици зеленина по фюзелажа.

Преодолял опасността, пилотът изравни самолета и набра скорост, след което обърна на югозапад. Скоро бяха вън от Мозамбикския пролив. Едва тогава пилотът се замисли за съдбата на двамината, които бяха спуснали току-що, чудейки се дали ще доживеят до утрото.

Кърт и Джо пък се чудеха дали ще преживеят спус­кането. Последните трийсет секунди преди спускането самолетът сякаш маневрираше отчаяно. Когато лампич­ката светна в зелено, Конърс натисна червения бутон за изхвърляне на товара н извика „Давайте!“ или нещо по- добно.

Нито Кърт, нито Джо го чуха добре, защото свистенето на парашутите и рязкото падане обсебиха цялото им внимание.

Джипът пада две секунди. Кърт помнеше, че видя как самолетът се издига и завива надясно, докато автомобилът се хлъзгаше по повърхността върху палета, подобно на шейна, пусната по заледен склон. Първото им чувство бе, че някой прави жабки с тях по повърхността на езе­ро. После забавиха и плъзгането стана по-равномерно. Последните петнайсет-двайсет метра им се сториха по-гладки. И след това рязко спряха.

Пред тях самолетът едва успя да мине над дърветата, а по върховете припламнаха огънчета, където двигателите поопърлиха клоните.

В този миг и това, че дишаха, бе вълнуващо. Кърт и Джо се спогледаха, ухилени до уши.

- Добре, бих го повторил - рече замаяно Джо. - Даже бих си платил.

Кърт бе съгласен, но сега дългът ги зовеше. Той отво­ри вратата и освободи карабинерите, които държаха джи­па към парашута от неговата страна. Джо стори същото от своята страна, затвори вратата и запали двигателя.

След миг се носеха по последните сто метра от писта­та, към черния път, водещ на юг.

- Дано си приготвил карта - рече Джо, - защото не съм оттук.

- Просто следвай пътя - рече Кърт. - Имаме десет ки­лометра до целта.Г

Кърт и Джо се носеха в мрака по черния път. Бяха из­ключили маскировката на костюмите си и бяха навлекли отгоре им по един захабен гащеризон. Почти не вижда­ха какво има наоколо, но тази част на Мадагаскар беше покрита с тревисти равнини, разнообразявани от редки групи дървета.

Досега не бяха срещнали нито жива душа, нито къща, нито автомобил. Джо отпусна педала на газта, за да направи завой и джипът поднесе по разкаляния път. С мръсна газ той го върна по трасето.

- Винаги ли караш така? - скастри го Кърт, който с едната ръка здраво стискаше дръжката на вратата, а дру­гата държеше така, че да следи джипиеса на костюма.