Клайв Къслър - Призрачният кораб

- Трябва да ме видиш в час пик! - не му остана длъжен Джо.

- Нещо ми подсказва, че не искам да те виждам.

- За прьв път закъснявам за среща, без да съм в зад­ръстваме - намръщи се Джо.

- Тази част от Мадагаскар е рядко населена - отбеляза Кърт. Според картата най-големият град в радиус от осемдесет километра е Масоариво, с население от осем хиляди души.

- Имаме късмет значи. Едва ли ще срещнем друга кола.

Кърт беше съгласен с думите на Джо, но само доня­къде. Автомобил можеше и да не срещнат, но въпросът с животните беше различен. На няколко пъти бяха подми­навали стада овце и едър рогат добитък, струпани край места, където се бе събрала дъждовна вода.

- Внимавай обаче с кравите - рече той. - Ако си спом­ням добре, блъсна една на Азорските острови и ти се наложи да се биеш на ринга като част от присъдата за общественополезен труд.

- Обаче ме оправдаха накрая - изхили се Джо. - Съдът постанови, че кравата е виновна и я глобиха, че пасе без разрешително.

- Този път нямаме време да се явяваме пред съда - отвърна Кърт, усмихвайки се при спомена за случилото се, - нито пък имаме резервна предна решетка за джипа, така че внимавай.

Джо обеща да се държи прилично и натисна педала па газта.

На два километра от имота на Бревар Джо намали ско­ростта. Изключиха фаровете и сложиха очилата за нощно виждане.

- Виждам оградата отпред - посочи Кърт. - Спри тук. Ще скрием колата зад онези дървета.

Джо отпусна газта, после рязко завъртя волана и от­клони джипа към високите до кръста треви отстрани.

Спряха край няколко ниски храста и странно на вид дърво, което се издигаше право нагоре, като бетонен стълб. Клоните му стърчаха на двайсет и пет метра над тях, точно около самия връх. Приличаше повече на огро­мен стрък броколи, отколкото на дърво. Наблизо растяха още няколко негови събратя.

- Все едно съм в детска книжка - каза Джо.

- Баобаби.

- Подобни дървета няма да ни скрият добре.

- Не би трябвало да имаме нужда от дървета с тези костюми - отвърна Кърт и свали гащеризона.

Джо стори същото, а Кърт махна очилата за нощно виждане и прикрепи мундщука за дишане. На кръста му бе малкият компресор със студен въздух.

После внимателно огледа оградата. Беше ръждива те­лена мрежа, на места пробита. Не забеляза някакви сред­ства за наблюдение, но реши да не рискуват.

- Според джипиеса сме на около километър от име­нието. То трябва да се намира оттатък открития терен и после нагоре по висок склон - посочи Кърт. - Трябва да сме там за не повече от десет минути. Така ще имаме петнайсет минути термална невидимост, когато стигнем до стените.

Джо кимна и прибра сателитния си телефон в един от джобовете на инфилтрационния костюм. В другия сложи допълнителния пълнител на електромагнитната пушка.

- Мисля да тръгнем с възможно най-малко багаж и да оставим другото тук.

- Напълно съгласен. Да вървим!

Включиха костюмите, навлякоха качулките и настро­иха очилата за нощно виждане. Кърт тръгна напред, прекоси пътя и се упъти към високите треви от другата страна. Крачеше енергично, за да премине по-бързо през оградата.

Джо го следваше по петите.

- Едно им признавам, тия костюми работят според описанието. На десет метра съм зад теб и едва те виждам. Даже с очилата за нощното виждане не си нищо повече от сянка.

- Тръгвам право към върха на онази могила - каза Кърт. - Стой близо до мен. Ако се изгубиш, изкряскай като птица или нещо подобно.

- Единствените птици, които мога да имитирам, са Уди Кълвача и патока Дафи.

- Това е отвратително! - изфъфли Кърт като Дафи. - Хайде, да вървим!

Джо го последва. С изненада откри, че му е по-лес­но да се ориентира по звука от стъпките на Кърт през тревите и храстите, отколкото да се опитва да го види. Превалиха могилата и стигнаха до стръмен склон, който стигаше чак до гранитните образувания на границата на имота. До тях ясно се виждаха светлините на имението.

Кърт погледна часовника си.

- Имаме трийсет минути да потвърдим, че заложни­ците са вътре и да съобщим. Ако закъснеем, морските пехотинци ще се оттеглят.

Джо кимна и Кърт отново тръгна напред. Не можеха ла тичат, но и енергичният ход щеше да свърши рабо­та. На половината път се сблъскаха с малко стадо рогати зебу. Говедата стреснато изправиха глави - подушваха, че приближава нещо, което обаче не можеха да видят.

Наостриха уши, започнаха да сумтят и да издават странни приглушени звуци. Няколко от тях се отдале­чиха, уплашени от натрапниците, но Кърт и Джо вече ги подминаваха.