Клайв Къслър - Призрачният кораб

Докато се изкачваше, Кърт усещаше болка в раненото си рамо и тежестта на пушката. Пренебрегна ги и про­дължи.

Скоро видяха стените. Кърт подсвирна тихо на Джо и той се приближи.

- Какво мислиш? - попита Кърт.

- Стената изглежда грубовата и недовършена.

- Едва ли лесно си намират зидари.

- Камери на предния вход - рече Джо, докато оглеждаше обстановката. - Не виждам други.

Кърт обърна очи към черния път, водещ до портата.

- Ако оттук мине някой доставчик на пица, би било страхотно. Но едва ли ще стане, тъй че предлагам да прескочим стената.

- До стената расте дърво - посочи Джо.

- Твърде подканящо е - отвърна Кърт. - По-добре да се осланяме на ръцете и краката си.

Джо кимна и Кърт продължи нагоре по склона. Стиг­наха в основата на каменната стена и за секунди я прес­кочиха. Озоваха се насред лабиринт от жив плет.

За разлика от лекия наклон пред стените, тук теренът бе подравнен. Цялото имение представляваше поредица от тераси - най-ниската при предната порта, после две междинни нива, където беше лабиринтът и някакви по-малки постройки, а най-отгоре в цялото си великолепие се издигаше главната къща, която заемаше последните четири тераси.

Сградата бе добре осветена, макар останалата част от имението да тънеше в мрак. Кърт се огледа. Край глав­ната порта се разхождаха двама пазачи. Поне още един имаше в далечния край на стената.

- Не изглеждат готови за битка - отбеляза Кърт.

- Казваш го, все едно е лошо.

- Просто не съм свикнал нещата да стават, както ни се иска.

Кърт се приведе зад плета и погледна джипиеса на дясната си ръка. В мътносивкави и черни краски той показваше обкръжението им. На най-ниската тераса има­те три сгради, които се считаха за възможни цели. Спо­ред Ирам Йейгър въоръжени мъже влизали и изличали оттам.

- Трябва да стигнем до другата страна на лабиринта - каза Кърт.

- Ще рискуваме ли да минем през него? Плетовете са високи поне два метра. Ще ни пазят.

Кърт тъкмо се канеше да сс съгласи, защото виждаше целия лабиринт на джипиеса на ръката си, но докато го разглеждаше забеляза нещо важно: имаше само един път навън и той беше пътят навътре.

- По-добре да го заобиколим - рече Кърт. - Лабирин­тът няма изход. Голям кръг, който се връща откъдето си тръгнал. Мисля, че ни стига толкова въртене в кръг.

Джо се засмя.

- Имаме още осем минути хамелеонско време.

Кърт посочи надясно.

- Оттам! Стой близо до плета. Би трябвало да излезем при едно голямо бунгало.

Този път Джо водеше и сега Кърт се изуми колко бързо се изгуби от поглед приятелят му. Кърт ускори крачка, за да не изостава.

Стигнаха до бунгалото. Кърт направи крачка напред и в този момент вратата сс отвори и плисна светлина. Кърт застина. Излязоха двама мъже и затвориха вратата зад себе си.

Единият се облегна на сградата и запали цигара. Чер­веното огънче засвети в мрака. След като издиша облаче дим, мъжът заговори.

- Казвам ти, Лорен е полудял. Не го ядосвай и не го разпитвай. Попитах го за Акоста и ме прати да си гледам работата.

- Акоста е безгръбначен предател - отвърна другият. - Изпя ни на една от сделките на Себастиан. Помни ми думата, скоро ше воюваме с него. Следващия път, когато правиш доставка, внимавай.

- Не е само това - рече пушачът. - Себастиан е на тръ­ни. Мисля, че започва да мръдва. Твърде много време прекарва с Калиста.

И двамата се засмяха.

- На кого му пука? - попита другият. - Току-що ни платиха. Хайде, допушвай цигарата и да ходим да игра­ем, че да ти взема и останалите пари.

- Да, бе! - засмя се мъжът с цигарата. - Добре, влез да ми налееш едно, идвам след малко.

Първият се върна в бунгалото, а вторият си допуши цигарата, хвърли я на земята и я смачка. После вдигна глава и застина, втренчен право в Кърт. Приличаше на ловно куче, което е чуло звук, който господарят му не може да чуе.

Кърт замря съвършено неподвижно. Бе в сенките на не повече от петнайсет метра от пазача, нямаше как онзи да го вижда. Въпреки това стисна дръжката на пушката и сложи пръст на спусъка.

Пушачът остана така още секунда, след което се обър­на и влезе в бунгалото.

- Прикривай ме - прошепна Кърт. Бързо се приближи до вратата и допря ухо. Отвътре се чуваше радио и гласо­ве. Твърде много гласове - шумни, веселяшки и, докол­кото Кърт можеше да прецени, мъжки до един. Прилича­ше на съблекалня във фитнес.

Със сигурност затворниците не бяха тук. Кърт се вър­на обратно в сенките.

- На правилния адрес ли сме? - попита Джо.