Клеър Макинтош - Оставих те да си отидеш

Виждам, че Йестин гледа към червената боя на вратата.

– Ще я изчистя – обещавам аз, но той не отговаря. Кима ми за довиждане, но като че ли променя решението си и се обръща към мен:

– Пенфейш е малко селище – казва той. – Всички знаят всичко за другите.

– И аз така чух – отвръщам аз. Ако очаква от мен да се защитавам, ще остане разочарован. Ще приема наказанието си от съда, а не от селяните.

– Щях да стоя мирен, ако бях на твое място – съветва ме Йестин. – Нека всичко отшуми.

– Благодаря ти за съвета – отговарям стегнато.

Затварям вратата и се качвам горе, за да се изкъпя. Стоя под парещата струя със затворени очи, за да не виждам новопоявилите се белези по кожата ми. Малки драскотини, големи колкото човешки пръсти, са осеяли гърдите и бедрата ми и се отличават ясно върху бледата ми кожа. Бях глупачка, че повярвах, че мога да избягам от миналото. Колкото и бързо да бягам, колкото и надалече, никога няма да мога да го надбягам.

– Искаш ли да ти помогна с нещо? – попита Рей, макар да знаеше, че Магс държи нещата под контрол. Винаги го беше правила.

– Всичко е готово – отвърна тя и си свали престилката.

– Чилито и оризът са във фурната, бирите са в хладилника, а шоколадовите браунита са на плота.

– Звучи чудесно – поздрави я съпругът ѝ, който обикаляше нервно из кухнята.

– Можеш да извадиш съдовете от съдомиялната, ако си търсиш някаква работа.

Рей започна да вади чистите чинии и се опита да измисли безопасна тема за разговор, която нямаше да свърши в спор.

Тазвечерното събиране беше идея на Магс. Да отпразнуват добре свършената работа, беше му казала тя. Рей се чудеше дали по този начин не му показваше, че съжалява, задето се бяха скарали.

– Благодаря ти отново, че предложи това – каза той, когато тишината стана неловка. Вдигна приборите за хранене и остави вадичка вода след себе си. Магс му подаде парцала.

– Това е един от най-нашумелите случаи, върху които си работил – отвърна съпругата му. – Трябва да се отпразнува. – Взе парцала от ръцете му и го остави в мивката. – А и ако се налага да избирам между това да прекарате нощта в "Нагс Хед" или да дойдете тук да хапнете и да пиете по няколко бири, е...

Рей прие критиката стоически. Значи това беше истинската причина за вечерята.

Двамата се движеха внимателно един около друг в кухнята, все едно ходеха по лед, все едно Рей не беше прекарал нощта на дивана, все едно синът им нямаше купчина крадени неща под леглото си. Рискува да хвърли поглед към Магс, но не успя да разчете изражението ѝ и реши, че ще е най-добре просто да запази мълчание. В крайна сметка всичко, което кажеше, беше грешно.

Не беше честно да сравнява Кейт със съпругата си, знаеше това, но нещата бяха много по-лесни на работа. Кейт никога не се обиждаше и не беше необходимо да репетира думите в главата си, преди да говори с нея, както беше започнал да прави, ако искаше да засегне някоя трудна тема пред Магс.

Не беше сигурен дали Кейт щеше да иска да дойде на вечерята.

– Ще те разбера, ако откажеш – беше казал той, но жената го беше погледнала объркана.

– Защо да не... – Тя беше прехапала устната си. – О, разбирам. – Беше се опитала да направи сериозна физиономия като тази на Рей, но не успя и очите ѝ заблестяха. – Казах ти, че всичко е забравено. Мога да се справя, ако и ти можеш.

– Мога да се справя.

Надяваше се наистина да може. Изведнъж се почувства много неудобно при мисълта за Магс и Кейт в една стая. Миналата вечер лежеше буден на дивана и не можеше да прогони мисълта, че съпругата му знае, че е целунал Кейт, и я беше поканила с ясната цел да му каже, че е така. Макар да беше наясно, че публичните конфронтации не са в стила на Магс, вероятността за свада тази вечер не му даваше мира.

– От училището днес изпратиха писмо по Том – каза съпругата му. Изрече го внезапно, но Рей остана с впечатлението, че се опитваше да му го каже, откакто се беше прибрал от работа.

– За какво се отнася?

Магс го извади от джоба на престилката си и му го подаде.

Уважаеми Г-н и Г-жа Стивънс,

Ще бъда благодарна, ако се обадите и си запазите час с мен, за да обсъдим един проблем, който възникна в училището.

Искрено Ваша,

– Най-накрая! – възкликна Рей и потупа писмото с опакото на ръката си. – Признават, че имат проблем в училището, така ли? Крайно време беше.

Магс отвори виното.