Клеър Макинтош - Оставих те да си отидеш

– Да – отвърна тя, без да се подвоуми.

Рей вдигна поглед.

– Така ли?

Магс продължи да разговаря с Кейт, все едно съпругът ѝ не се беше обадил.

– Не ми липсва точно работата, а жената, която бях тогава. Можех да кажа нещо, да уча хората. – Рей спря да яде. Магс си беше същата жена, каквато винаги бе била. Същата, каквато винаги щеше да бъде. Носенето на значка не можеше да промени това, нали?

Кейт кимна, все едно я разбираше, и Рей беше благодарен за търпението ѝ.

– Смяташ ли да се връщаш някога?

– Как бих могла? Кой ще се грижи за малчуганите? – Магс завъртя очи нагоре към стаите на децата си. – Ами за него? – Погледна към Рей, но този път не се усмихваше и мъжът се опита да дешифрира отразеното в очите ѝ. – Знаеш какво казват: зад всеки велик мъж...

– Вярно е – прекъсна я съпругът ѝ с по-силен глас, отколкото тихият разговор предполагаше. Погледна към Магс. – Ти вършиш всичко.

– Десерт! – внезапно каза домакинята и се изправи. – Освен ако не желаеш още малко чили, Кейт?

– Не, благодаря ти. Мога ли да ти помогна с нещо?

– Стой си, няма да ми отнеме и секунда. Ще разчистя масата и ще се кача да видя децата да не са направили някоя беля.

Магс занесе всичко в кухнята, след което Рей чу тихи стъпки по стълбите и приглушени гласове от стаята на Люси.

– Съжалявам – каза инспекторът. – Не знам какво я прихваща.

– Заради мен ли е? – попита Кейт.

– Не, не мисля. В последно време е в странно настроение. Мисля, че е разтревожена за Том. – Дари я с успокоителна усмивка. – Вината е моя – вината винаги е моя.

Чуха Магс да се връща долу и когато отново се появи, носеше поднос с браунита и купичка със сметана.

– Всъщност, Магс – каза Кейт и стана от мястото си, – мисля, че ще пропусна десерта.

– Ако предпочиташ ще ти донеса някакъв плод. Имаме пъпеш, желаеш ли?

– Не, не е заради това. Просто съм изтощена. Беше дълга седмица. Вечерята беше чудесна, благодаря ти.

– Е, щом не искаш. – Магс остави браунитата на масата.

– Така и не те поздравих за случая на Грей – Рей ми каза, че ти си отговорна за разрешаването му. Хубаво е, че можеш да включиш подобен успех в биографията си толкова рано в кариерата си.

– Всъщност резултатът дойде благодарение на съвместната ни работа – отвърна Кейт. – Добър екип сме.

Рей знаеше, че има предвид цялата Служба за криминални разследвания, но извъртя поглед към него, докато го изричаше, и той не посмя да погледне съпругата си.

Стояха в коридора и Магс целуна Кейт по бузата.

– Ще ни дойдеш отново на гости, нали? Беше ми приятно да се запознаем. – Рей се надяваше да е единственият усетил неискреността в гласа на жена си. Каза довиждане на Кейт и се подвоуми за миг дали да я целуне или не. Реши, че ще е странно, ако не го стори и я дари с кратка целувка, но усещаше погледа на Магс върху себе си. Изпита облекчение, когато гостенката им тръгна по пътеката, и той затвори и заключи вратата.

– Не мисля, че мога да устоя на тези браунита – каза Рей с бодрост, която не изпитваше. – Искаш ли да хапнем?

– На диета съм – отвърна Магс. Отиде в кухнята и извади дъската за гладене. Напълни ютията с вода и я почака да загрее. – Приготвих кутия с ориз и чили за Дребния, оставих я в хладилника – ще му я занесеш ли утре? Няма да е ял свястна храна, ако стои в болницата цяла вечер, а и едва ли ще му се готви утре.

Рей си взе чинията в кухнята и започна да яде на крак.

– Много мило от твоя страна.

– Той е приятен човек.

– Така е. Работя със страхотни хора.

Магс мълча известно време. Взе чифт панталони и започна да ги глади. Когато заговори отново, се опитваше да звучи нормално, но натисна върха на ютията малко по-силно върху плата.

– Красива е.

– Кейт?

– Не, Дребен. – Магс го погледна ядосана. – Естествено, че Кейт.

– Предполагам си права. В интерес на истината никога не съм се замислял. – Лъжата беше нелепа – съпругата му го познаваше по-добре от всеки друг.

Тя вдигна едната си вежда, но Рей се зарадва, когато видя, че се усмихва. Рискува да се пошегува:

– Ревнуваш ли?

– Никак даже – отвърна съпругата му. – В интерес на истината, ако тя ще глади, може да се нанесе.

– Съжалявам, че ѝ казах за Том – извини се Рей.

Магс натисна някакво копче на ютията и върху панталоните се появи облак пара. Не отместваше поглед от дъската за гладене, докато говореше:

– Обичаш си работата, Рей, и аз се радвам за това. Тя е част от теб. Но имам чувството, че децата и аз съществуваме на заден план. Чувствам се невидима.