Клеър Макинтош - Оставих те да си отидеш

Мъжът отвори уста, за да се възпротиви, но съпругата му поклати глава.

– Говориш повече с Кейт, отколкото с мен – продължи Магс. – Тази вечер я видях – връзката между вас. Не съм глупава, знам какво е да работиш толкова много часове с някого: говориш с него, разбира се, че ще го правиш. Но това не означава, че не можеш да разговаряш и с мен. – Жената създаде още един облак пара и натисна ютията още по-силно върху дъската за гладене, напред и назад, напред и назад. – Никой не е казвал на смъртния си одър, че е искал да прекара повече време на работа – продължи Магс. – Децата ни растат и ти не си до тях. Не след дълго тях ще ги няма и ти ще се пенсионираш. Тогава ще останем двамата и няма да имаме какво да си кажем.

Не беше така, помисли си Рей и се опита да намери правилните думи, за да ѝ го обясни, но те заседнаха в гърлото му и той просто поклати глава, все едно така можеше да накара изреченото от нея да изчезне. Стори му се, че чу Магс да въздиша, но може би беше просто още едно облаче пара.

Така и не ми прости за онази нощ във Венеция. Никога не се отказа от бдителността си и никога вече не ми се отдаде напълно. Дори когато синините изчезнаха от носа ти и можехме да забравим за всичко това, знаех, че все още мислиш за него. Знаех го от начина, по който очите ти ме следваха през стаята, когато отивах да си взема бира, и от колебанието в гласа ти, преди да ми отговориш, макар че постоянно ме уверяваше, че си добре.

За годишнината ни отидохме на вечеря. Бях ти намерил подвързана в кожа книга на Роден в антикварния магазин на Чапъл Роуд и я бях увил във вестника, който бях запазил от сватбения ни ден.

– Първата годишнина е хартиена – напомних ти аз и очите ти грейнаха.

– Перфектна е! – Сгъна вестника внимателно и го пъхна в книгата, където бях написал: За Дженифър, която обичам все повече с всеки изминал ден, и ти ме целуна по устните. – Много те обичам, знаеш – каза ми.

Понякога не бях сигурен, но никога не се съмнявах в чувствата ми към теб. Обичах те толкова много, че чак се страхувах; не знаех, че е възможно да желаеш някого толкова силно, че си готов да направиш всичко за него, за да го задържиш. Ако можех да те отведа на самотен остров, надалеч от всички, щях да го направя.

– Помолиха ме да поема още един курс за възрастни – каза ми ти, когато ни отведоха до масата ни.

– Какви ще са парите?

Ти сбърчи нос.

– Доста малко, но ще е терапевтичен курс за определена бройка хора с депресии. Мисля, че ще е доста смислено нещо.

Изпръхтях.

– Звучи ми като шайка смешници.

– Има силна връзка между творческите занимания и настроенията на човек – обясни ми ти. – Ще е чудесно да знам, че им помагам да се възстановят, а и е само за осем седмици. Ще мога да го вместя с другите ми часове.

– Стига да ти остава време и за твоята работа. – Изделията ти се продаваха вече в пет магазина в града.

Ти кимна.

– Ще се оправя. Редовните ми поръчки не са проблем, но за известно време ще огранича новите. В интерес на истината, не очаквах да получа толкова много часове – трябва да ги намаля догодина.

– Е, знаеш какво казват – започнах аз и се изсмях. – Онези, които могат, го правят, а онези, които не могат – преподават!

Не каза нищо.

Храната ни пристигна и сервитьорът изнесе истинско представление, докато ти сложи салфетка и ти налее вино.

– Мислех си, че ще е добра идея да си открия своя собствена банкова сметка за бизнеса ми – каза ти.

– Защо ти е да го правиш? – Зачудих се кой ли ти беше вкарал тази глупост в главата и защо въобще обсъждаш финансите ни с други хора.

– Ще е по-лесно, когато си попълвам данъчната декларация. Сещаш се, ако всичко постъпва само по една сметка.

– Това ще ти донесе единствено допълнителна работа – отвърнах аз. Срязах пържолата си на две, за да проверя дали е изпечена както аз я обичах, и внимателно отделих мазното настрани в чинията си.

– Нямам нищо против.

– Не, ще е по-лесно, ако всичко минава през моята сметка – казах ти. – Все пак аз съм този, който плаща ипотеката и сметките.

– Така е. – Опита от ризотото си.

– Повече пари ли ти трябват? – попитах те аз. – Мога да ти дам повече пари този месец, ако желаеш.

– Може би малко повече.

– За какво са ти?

– Мислех да си купя някои неща – обясни ми ти. – Мога да си взема някои нови дрехи.

– Защо не дойда с теб? Знаеш каква си, когато си купуваш дрехи – ще си избереш нещо, което ти стои ужасно, и в крайна сметка ще върнеш половината. – Засмях се и се пресегнах през масата, за да ти стисна ръката. – Ще си взема малко почивка от работа и ще прекараме деня заедно. Ще обядваме на някое приятно местенце, след което ще тръгнем по магазините и тогава можеш да тормозиш кредитната ми карта, колкото ти се иска. Как ти звучи всичко това?