Клеър Макинтош - Оставих те да си отидеш

– Това е Том – представи го Люси.

– Кажи здравей, Том – каза Магс.

– Здравей, Том – повтори той, без да отмества поглед от пода.

Майка му го перна леко с кърпата вбесена.

– Съжалявам, Кейт.

Детективката се усмихна на Том и той погледна към Магс, за да разбере дали ще го накара да остане.

– Деца! – каза домакинята ядосана. Махна фолиото от една чиния със сандвичи и я подаде на Том. – Вие двамата може да се качите горе с това, щом не искате да сте с нас, старците. – Жената ококори очи в пародия на ужас и Люси се изкикоти. Том завъртя очи и двамата изчезнаха в стаите си за секунди.

– Добри хлапета са – каза Магс, – поне през повечето време. – Довърши изречението толкова тихо, че не стана ясно дали говореше на себе си или на останалите.

– Том има ли още проблеми с тормоза? – попита Кейт.

Рей изпъшка наум. Погледна към Магс, която умишлено избегна погледа му. Челюстта ѝ се стегна.

– Нищо, с което да не можем да се справим – сопна се тя.

Рей потръпна и погледна към Кейт в опит да се извини, без Магс да го забележи. Трябваше да предупреди служителката си колко чувствителна беше съпругата му по темата за Том. Последва неловко мълчание, но телефонът на Рей получи съобщение. Извади го от джоба си доволен, но сърцето му се сви, когато прочете написаното.

– Дребния няма да дойде – съобщи той. – Майка му е получила още един удар.

– Добре ли е? – попита Магс.

– Така мисля – пътува към болницата сега. – Рей изпрати съобщение на Дребния и върна телефона отново в джоба си. – Значи ще сме само тримата.

Кейт погледна първо към домакина, а след това и към домакинята, която се обърна и започна да бърка чилито.

– Вижте – каза детективката, – защо не отложим вечерята за някой друг път, когато Дребния ще успее да дойде?

– Не ставай смешна – отвърна Рей с весел тон, който му се стори фалшив дори и на него. – Освен това има толкова много чили: никога няма да успеем да го изядем без помощ. – Погледна към Магс, искаше му се да се съгласи с Кейт и да отложат вечерята за някой друг път, но жена му продължи да бърка ястието.

– Абсолютно си прав – отвърна бодро тя и подаде на съпруга си чифт ръкавици за фурна. – Би ли донесъл вечерята? Кейт, защо не вземеш тези чинии и не дойдеш в трапезарията?

Нямаше предварително уговорени места, но Рей седна начело на масата, а гостенката им от лявата му страна. Магс сложи чиния с ориз, след което се върна в кухнята за купа настърган кашкавал и купичка заквасена сметана. Седна срещу Кейт и за момент тримата бяха заети да си подават купите и да си пълнят чиниите.

Когато започнаха да се хранят, потракванията на приборите в порцелана правеха липсата на разговор още по-очевидна и Рей се опита да измисли някаква тема. Магс нямаше да иска да говорят за работа, но вероятно това беше най-безопасно. Преди да се накани, съпругата му остави вилицата си отстрани на чинията.

– Как намираш Службата за криминални разследвания, Кейт?

– Обожавам я. Часовете са истинско убийство, но работата е страхотна и е точно онова, което винаги съм искала да правя.

– Чувам, че инспекторът е истински кошмар.

Рей погледна остро към Магс, но тя се усмихваше приятно на Кейт. Въпреки това безпокойството му не намаля и на йота.

– Не е толкова лош – отвърна детективката и погледна настрани към началника си. – Макар че не знам как се оправяш с него: офисът му е ад. Навсякъде има наполовина изпити чаши с кафе.

– Защото работя прекалено много и нямам време да изпия цяла чаша – възпротиви се Рей. Закачките с него бяха малка цена, която се налагаше да плати предвид обстоятелствата.

– Винаги е прав, разбира се – каза Магс.

Кейт се престори, че обмисля въпроса.

– Освен когато греши.

Двете се засмяха и Рей си позволи да се отпусне малко.

– Тананика ли си "Огнените колесници" [24] Огнените колесници – британски филм от 1981 г., носител на 4 награди "Оскар". Музиката на филма е композирана от Вангелис – Бел. прев. през цялото време? – попита Кейт, – както прави на работа?

– Откъде да знам? – отвърна спокойно Магс. – Почти не го виждам.

Доброто настроение се изпари и за момент се хранеха в мълчание. Рей се прокашля и Кейт вдигна поглед. Дари я с извинителна усмивка и тя сви рамене, но когато се обърна, осъзна, че Магс ги наблюдава, лека бръчка се беше появила на челото ѝ. Тя остави вилицата си и бутна чинията си настрани.

– Липсва ли ти работата, Магс? – попита Кейт.

Всички я питаха това, все едно очакваха от нея да копнее за документацията, за гадните часове, за мръсните къщи, в които си бършеш краката, когато излизаш от тях.