Клеър Макинтош - Оставих те да си отидеш

– Не може ли смяната да се оправи с нея?

– Всички са навън, а жената е много разтревожена. Чака вече дял час, за да говори с някого. – Рейчъл не каза нищо повече, нямаше нужда да го прави. Просто погледна към Рей през обикновените си очила с телени рамки и го зачака да направи правилното нещо. Все едно беше помолен от мила, но настоятелна леля.

Надникна през рамото на дежурната към пропуска, където някаква жена правеше нещо на мобилния си телефон.

– Това тя ли е?

Ив Манинг беше жена, чието място беше в кафето, а не в полицейския участък. Имаше лъскава кестенява коса, която се спускаше върху раменете ѝ, докато си гледаше телефона, и яркожълто палто с много големи копчета и цветна подплата. Цялата беше зачервена, макар че това можеше да не се дължи на вътрешното ѝ състояние. Отоплението в участъка като че ли имаше само две степени: арктическа и тропическа, а днес явно беше тропически ден. Рей изруга наум протокола, че възможните престъпления трябваше да бъдат докладвани на полицейски офицер. Рейчъл беше повече от способна да се справи с жената.

Инспекторът въздъхна.

– Добре, ще изпратя някой долу да се види с нея.

Доволна от чутото, Рейчъл се върна на мястото си.

Рей се качи горе и намери Кейт на бюрото ѝ.

– Би ли слязла долу на рецепцията да се оправиш с възможно престъпление?

– Не може ли смяната да се заеме?

Рей се засмя на физиономията, която детективката направи.

– Вече пробвах това. Върви, ще ти отнеме максимум двадесет минути.

Кейт въздъхна.

– Караш ме само защото знаеш, че няма да ти откажа.

– Трябва да внимаваш на кого споделяш тази информация. – Рей се ухили. Кейт завъртя очи, но на бузите ѝ изби червенина.

– Казвай, каква е работата?

Инспекторът ѝ подаде листа хартия, който Рейчъл му беше дала.

– Ив Манинг. Чака те долу.

– Добре, но ми дължиш питие.

– Няма проблем – провикна се Рей, когато жената напусна Службата за криминални разследвания. Беше ѝ се извинил за странната вечеря, но Кейт му каза, че няма проблем, и оттогава не бяха говорили за случилото се.

Инспекторът тръгна към офиса си. Когато си отвори куфарчето, намери бележка, оставена му от Магс, върху бележника с датата и часа на срещата им в училището следващата седмица. Съпругата му беше нарисувала кръг около написаното с червен химикал, за да привлече вниманието му. Рей залепи бележката в предната част на монитора си до другите, всяка от които носеше парченца важна информация.

Вече беше на средата на документите, които трябваше да обработи, когато Кейт почука на вратата му.

– Не ме прекъсвай – каза ѝ той. – Набрал съм скорост.

– Искаш ли да чуеш за възможното престъпление?

Рей спря и направи знак на Кейт да седне.

– С какво се занимаваш? – попита го тя, когато видя планината от документация на бюрото му.

– Административна работа. Предимно номериране и пресмятане на разходите ни през последните шест месеца. От счетоводството ми казаха, че ако не им ги предам днес, няма да ги одобрят.

– Имаш нужда от помощ.

– Имам нужда от време да върша полицейска работа – каза той, – а не тези простотии. Съжалявам. Кажи ми какво стана.

Кейт погледна към бележките си.

– Ив Манинг живее в Оксфорд, а сестра ѝ Дженифър – тук в Бристъл, заедно със своя съпруг, Иън Питърсън. Ив и сестра ѝ се скарали преди пет години и оттогава не са се виждали и чували, нито с нея, нито със зет си. Преди няколко седмици Питърсън се появил от нищото и я питал къде е Дженифър.

– Напуснала ли го е?

– Така изглежда. Госпожа Манинг е получила картичка от сестра си преди няколко месеца, но не може да си спомни пощенския печат, а и отдавна изхвърлила плика. Намерила картичката скъсана на парчета и скрита зад часовника на полицата над камината си. Сигурна е, че това е дело на зет ѝ, който дошъл в къщата.

– Защо му е да прави това?

Кейт сви рамене.

– Нямам представа. Госпожа Манинг също не знае, но това доста я притеснява. Иска да обяви сестра си за изчезнала.

– Очевидно тя не е изчезнала – отвърна раздразнен Рей.

– Не и щом ѝ е изпратила картичка. Просто не желае да бъде открита. Това са две коренно различни неща.

– Това ѝ казах и аз. Както и да е, записах всичко, за да го видиш. – Жената му подаде найлонов плик, в който имаше две написани на ръка страници.

– Благодаря ти. Ще ги погледна. – Рей взе доклада и го остави на бюрото си сред останалата документация. – В случай че успея да се оправя с тази купчина, още ли си навита за онова питие? Мисля, че ще имам нужда от него.