Клеър Макинтош - Оставих те да си отидеш

– Наздраве – каза тя, но не предложи тост.

Накара ме да те чакам петнадесет минути, което, предполагам, си беше твое право. Дъг изигра пиеса, че е изгубил пръстена, и се наложи да търсим, както се случваше на всяко друго сватбено празненство, във всеки друг хотел в страната. Когато се появи в залата, не беше възможно да има друга толкова красива булка, колкото теб. Роклята ти беше обикновена: деколте във формата на сърце и пола, която се плъзгаше по бедрата ти и падаше на пода. Носеше букет от бели рози, а косата ти беше направена на буйни, лъскави къдрици.

Стояхме един до друг и аз поглеждах крадешком към теб, докато слушаше водещия церемонията регистратор. Когато изрекохме обетите си, ти ме погледна в очите и на мен не ми дремеше за Джеф или Дъг, или за майка ти. Дори да имаше хиляди хора в залата, аз виждах единствено теб.

– Обявявам ви за съпруг и съпруга.

Последваха нерешителни аплодисменти и аз те целунах по устните, преди да се обърнем и да тръгнем по пътеката заедно.

Хотелът беше приготвил напитки и канапета в района на бара и аз те наблюдавах как обикаляш залата, приемаш комплименти и показваш пръстена на ръката си на всички.

– Изглежда прекрасно, нали?

Не бях забелязал, че Ив се е приближила до мен.

– Тя е прекрасна – отвърнах аз и сестра ти кимна, за да приеме корекцията.

Когато се обърнах осъзнах, че Ив вече не гледа към теб, а се е вторачила в мен.

– Няма да я нараниш, нали?

Засмях се.

– Що за въпрос към човек, който се жени днес?

– Най-важният, определено – отвърна Ив. Отпи от шампанското си и ме огледа. – Доста ми напомняш на баща ни.

– Вероятно точно това вижда и Дженифър у мен – отвърнах кратко.

– Вероятно – съгласи се Ив. – Просто се надявам да не я предадеш и ти.

– Нямам намерение да изоставя сестра ти – отвърнах аз, – не че ти влиза в работата. Тя е голяма жена, а не някое дете, разстроено от кръшкащия си баща.

– Баща ми не беше кръшкач. – Тя не го защитаваше, просто констатираше един факт, но бях заинтересован. Винаги бях смятал, че е оставил майка ти заради друга жена.

– Тогава защо си тръгна?

Ив се направи, че не е чула въпроса ми.

– Грижи се за Джена, тя заслужава да се отнасят добре към нея.

Повече не можех да гледам самодоволната ѝ физиономия и да слушам нелепите ѝ, покровителствени молби. Оставих я на бара и дойдох при теб, за да те прегърна. Моята нова съпруга.

Бях обещал да те заведа във Венеция и нямах търпение да ти я покажа. На летището гордо подаде новия си паспорт и се ухили, когато прочетоха името ти.

– Звучи ми толкова странно!

– Скоро ще свикнеш с него – казах ти аз, – госпожо Питърсън.

Когато разбра, че съм купил билети за първа класа, изпадна в екстаз и настоя да се възползваме от всичко, което ни се полагаше. Полетът беше само два часа, но през това време си сложи маската за очи, преглеждаше филмите и пи шампанско. Наблюдавах те, доволен от факта, че си толкова щастлива, и то благодарение на мен.

Забавиха ни на летището и стигнахме до хотела си доста по-късно от планираното. От шампанското ме беше заболяла главата, а и бях изморен и недоволен от обслужването. Когато се върнехме у дома, щях да поискам да ми възстановят част от сумата заради това.

– Хайде да оставим куфарите и веднага да излезем навън – каза ти, когато пристигнахме в мраморното лоби.

– Ще сме тук цели две седмици. Ще си поръчаме румсървис и ще си разопаковаме багажа – градът ще е тук и на сутринта. Освен това – пуснах ти ръка и те стиснах за задника – ние първата брачна нощ.

Ти ме целуна, езикът ти обходи устата ми, но после се дръпна и ме хвана за ръката.

– Даже няма десет часа! Хайде де, дай поне да се разходим наоколо и да пийнем по нещо някъде, след което ти обещавам, че ще се приберем.

Рецепционистът се усмихна, не си правеше труда да прикрие удоволствието си от нашето импровизирано шоу.

– Любовна свада? – Засмя се той, въпреки погледа, с който го изгледах. Останах потресен, че и ти се засмя с него.

– Опитвам се да убедя съпруга си – усмихна се, когато изрече думата, и ми намигна, все едно това щеше да промени нещо, – че трябва да се разходим из Венеция, преди да видим стаята си. Градът изглежда толкова красив. – Затвори очите си за малко по-дълго от нормалното и аз осъзнах, че си пияна.

– Красив е, signora, но не толкова, колкото вас. – Рецепционистът направи нелеп поклон.

Погледнах те, очаквах да завъртиш очи, но вместо това ти се беше изчервила и видях, че си поласкана. Поласкана от това жиголо, този мазен палячо със своя маникюр на ръцете и цветенце на ревера.