Клеър Макинтош - Оставих те да си отидеш

Разпознах погледа в очите ти. Често го виждах в тези на Мари – тази смесица от предизвикателство и предпазливост – и това ме раздразни изключително много. Как смееше да се страхуваш от мен? Усетих как се напрягам и когато болката се изписа на лицето ти, осъзнах, че пръстите ми се забиват в раменете ти. Махнах ръцете си от теб и ги отпуснах от двете си страни.

– Обичаш ли ме? – попитах те аз.

– Знаеш, че те обичам.

– Тогава защо не желаеш хората да знаят, че ще се женим?

Бръкнах в найлоновата торбичка, извадих малката кутийка и я отворих. Исках да прогоня този поглед от очите ти и без да мисля, паднах на едно коляно и ти предложих пръстена. От минувачите се разнесе шумотевица и на лицето ти се появи червенина. Движението около нас забави ход, всички се спираха, за да ни гледат, и аз изпитах гордост, че си с мен. Моята красива Дженифър.

– Ще се омъжиш ли за мен?

Изглеждаше изумена.

– Да.

Отговорът ти беше много по-бърз от първия път, когато те попитах, и възелът в гърдите ми изчезна веднага. Сложих пръстена на безимения ти пръст и се изправих, за да те целуна. Разнесоха се аплодисменти около нас и някой ме потупа по гърба. Не можех да спра да се хиля. Точно това трябваше да направя още първия път, помислих си аз: трябваше да придам по-голяма церемониалност на случая, по-тържествен вид. Ти заслужаваше повече.

Вървяхме, хванати ръка за ръка, през натоварените бристълски улици и аз потривах метала на венчалната ти халка с палеца на дясната ми ръка.

– Хайде да се оженим сега – казах аз. – Да отидем в ритуалната зала, да вземем няколко свидетели от улицата и да го направим.

– Но всичко е уредено за септември! Цялото ми семейство ще е там. Не можем просто да отидем и да сключим брак сега.

Имаше нужда от известно увещаване, че една голяма църковна сватба би била грешка: нямаше баща, който да те изпрати до олтара, и защо трябваше да пилеем пари за парти с приятели, с които вече не се виждаше? Направихме резервация за гражданска церемония [23] Гражданска церемония – сключване на законен брак, без да се сключва религиозен такъв – Бел. прев. в хотел "Кортярд" с включен обяд за двадесет души след венчавката. Помолих Дъг да ми бъде кум, но останалите гости щяха да са твои. Опитах се да си представя родителите ми да бъдат до нас, но успях да си спомня единствено лицето на баща ми последния път, когато го видях. Разочарованието. Отвращението. Изгоних образа му от главата си.

Ти беше непреклонна.

– Не можем да променяме плановете си сега, Иън. Остават само шест месеца – не е кой знае колко много.

Не беше, но броях дните, след които щеше да се превърнеш в госпожа Питърсън. Казвах си, че ще се почувствам по-добре тогава: по-сигурен. Щях да знам, че ме обичаш и че ще останеш до мен.

Нощта преди сватбата ни настоя да останеш с Ив в хотела, докато аз изстрадвах една ужасна вечер в пъба с Джеф и Дъг. Дъг направи половинчат опит да създаде една прилична ергенска вечер, но никой не се възпротиви, когато казах, че ще се оттеглям да си лягам по-рано, за да съм отпочинал за големия ден.

В хотела успокоих нервите си с двойно уиски. Джеф ме потупа по ръката и ме нарече чудесен човек, макар че така и не бяхме намерили общи интереси помежду си. Той не искаше да се присъедини към мен за едно питие и половин час преди церемонията кимна към вратата, където се появи жена с тъмносиня шапка.

– Готов ли си да се запознаеш с тъщата? – попита ме той. – Не е чак толкова лоша, да знаеш. – Пресиленият хумор на Джеф винаги ме дразнеше, но днес му бях благодарен за него. Искаше ми се да ти се обадя, да се уверя, че ще дойдеш. Не можех да прогоня чувството на паника в стомаха си, че може да ме оставиш сам, че може да ме унижиш пред всички тези хора.

Двамата с Джеф тръгнахме към нея. Майка ти протегна ръка и аз я поех, след което се наведох и целунах сухата ѝ буза.

– Грейс, за мен е чест да се запознаем. Чувал съм толкова много за теб.

Казвала си ми, че въобще не приличаш на майка си, но можех да видя високите ти скули в нея. Може и да беше наследила чертите на лицето на баща си и артистичните му гени, но определено стройната ти фигура и изучаващото ти изражение бяха нейни.

– Ще ми се да можех да кажа същото – отвърна Грейс и ъгълчето на устните ѝ потрепери в подобие на усмивка. – Ако искам да разбера какво се случва в живота на Джена, трябва да попитам Ив.

Дарих я с изражение, което смятах, че олицетворява солидарност, макар че и аз бях щастлив от нежеланието ти да комуникираш с нея. Предложих питие на Грейс и тя прие чаша шампанско.