Клеър Макинтош - Оставих те да си отидеш

– Какво мислиш? – попита детективката, когато влязоха в колата. – Дали Грей е живяла тук? Може би жената там знае повече, отколкото ни каза?

– О, определено знае повече – отвърна Рей. – Забеляза ли с какво беше облечена?

Кейт се замисли за момент.

– С рокля и жилетка.

– Нещо друго?

Детективката поклати глава объркана.

Рей натисна един бутон на телефона си и дисплеят оживя. Подаде го на спътницата си.

– Снимал си я?

Инспекторът се ухили. Пресегна се и увеличи снимката, като се концентрира върху възела на жълтия шал на жената, където имаше малък кръгъл знак.

– Това е значка – каза Рей. Увеличи изображението още веднъж и накрая всичко се изясни. Видяха дебели черни линии като две осмици, едната беше в другата.

– Символът на картичката! – констатира Кейт. – Добра работа.

– Няма съмнение, че Джена е свързана по някакъв начин с тази къща – каза Рей. – Въпросът е как?

Така и не разбрах защо толкова много искаше да ме запознаеш със семейството си. Мразеше майка си и макар да разговаряше с Ив веднъж седмично, тя никога не си направи труда да дойде до Бристъл, така че защо трябваше да ходиш до Оксфорд всеки път, когато те искаше там? Ти винаги отиваше, като добро момиче, и ме оставяше сам за нощ – понякога и повече – докато се радваше на големия ѝ корем и, без съмнение, флиртуваше с богатия ѝ съпруг. Всеки път ме молеше да дойда с теб и всеки път ти отказвах.

– Ще започнат да си мислят, че не си истински – каза ми ти. Усмихна се, за да ми покажеш, че се шегуваш, но усетих отчаяние в гласа ти. – Искам да прекараме Коледа заедно, не беше същото без теб миналата година.

– Тогава остани тук с мен. – Изборът, който трябваше да направиш, беше прост. Защо не ти бях достатъчен?

– Искам да бъда и със семейството си. Даже не е необходимо да оставаме през нощта – можем да отидем на обяд.

– И няма да пийнем? Що за коледен обяд ще бъде тогава!

– Аз ще карам. Моля те, Иън, наистина искам да те покажа.

Буквално ми се молеше. Постепенно беше започнала да намаляваш грима, който носеше, но този ден си беше сложила червило и аз наблюдавах червената извивка, която представляваше устата ти, докато ме умоляваше.

– Добре. – Свих рамене. – Но на следващата Коледа ще бъдем само аз и ти.

– Благодаря ти! – Грейна и ме прегърна.

– Предполагам, че трябва да им вземем подаръци. Ще е смешна работа, предвид колко много пари имат.

– Всичко е уредено – отвърна ти, прекалено доволна от сърдития ми тон. – Ив ще се зарадва на цветя, а Джеф на бутилка уиски. Наистина, всичко ще е наред. Ще ги заобичаш.

Съмнявах се. Бях чул повече от достатъчно за Лейди Ив, за да си направя собствени заключения, макар че бях заинтригуван какво те караше да си толкова обсебена от нея. Никога не бях смятал липсата на брат или сестра за недостатък и постоянните ти разговори с Ив ме дразнеха. Когато влизах в кухнята, докато говориш по телефона с нея, и ти внезапно млъкваше, ми ставаше ясно, че обсъждате мен.

– Какво прави днес? – попитах аз с цел да сменя темата.

– Денят беше чудесен. Ходих на занаятчийски обяд в "Трите колони" – една от онези групи за хора от креативната индустрия. Невероятно е колко сме много, всеки от нас работи от вкъщи или в малки офиси. На кухненски маси... – Погледна ме с извинителен поглед.

Невъзможно беше да се храня в кухнята, благодарение на постоянния слой боя, глинен прах и разпръснати по масата скици. Нещата ти бяха навсякъде и вече не съществуваше място, на което можех да се отпусна. Къщата не изглеждаше малка, когато я купих, и дори когато Мари живееше тук, имаше достатъчно място за двама ни. Тя беше по-тиха от теб. Не толкова темпераментна. По-лесно беше да се живее с нея, ако се изключеха лъжите. Но вече се научих как да се справям с тях и знаех, че няма да попадна в капана им отново.

Продължаваше да говориш за обяда, на който беше ходила, и аз се опитах да се концентрирам върху думите ти.

– Смятаме, че ако сме шестимата, ще можем да си позволим наема.

– Какъв наем?

– Наемът за споделеното ателие. Не мога да си позволя самостоятелно, но изкарвам достатъчно пари от преподаването, за да се включа с другите, и така ще имам добра пещ и ще разкарам всички тези неща от тук.

Не знаех, че изкарваш някакви пари от преподаването. Предполагах, че водиш курсове по грънчарство, защото така пилееш по-разумно времето си, отколкото като правиш фигурки, които да продаваш за подаяния. Очаквах да предложиш да ми помогнеш за ипотеката, преди да се включиш в някакво бизнес начинание. В крайна сметка през цялото време живееше тук напълно безплатно.