Клеър Макинтош - Оставих те да си отидеш

– Ще бъде страхотно. Сара и Изи ще ходят в Индия за месец, може да се присъединя към тях за две седмици или да по-обиколя малко Европа. – Засмя се. – О, не знам. Искам да правя всичко, това е проблемът!

– Може би трябва да почакаш малко. – Поклатих остатъка от уискито си в чашата. – В крайна сметка всички ще се втурнете да пътувате през лятото, след което ще се върнете и ще започнете да си търсите работа по едно и също време. Може би трябва да изпревариш другите, които ще се шляят по света.

– Може би.

Виждах, че не си убедена.

– Мислех си, когато напуснеш университета, да се преместиш да живееш при мен за постоянно.

Ти повдигна едната си вежда, все едно имаше някаква уловка.

– Логично е, на практика ти вече живееш тук, а и никога няма да си намериш самостоятелна квартира с парите, които ще изкарваш от работата, която си търсиш, така че ще свършиш в някой мизерен апартамент с още няколко души.

– Смятах да се върна у дома за известно време – каза ми ти.

– Изненадан съм, че искаш да имаш нещо общо с майка си, след като е изгонила баща ти.

– Ще се оправим – каза ти, но като че ли беше изгубила увереността си.

– Добре сме си заедно – казах аз. – Защо да променяме това? Майка ти живее на един час оттук – почти няма да се виждаме. Не искаш ли да си с мен?

– Разбира се, че искам!

– Можеш да се преместиш тук и няма да се налага да се тревожиш за пари. Аз ще се погрижа за сметките, а ти ще се съсредоточиш върху работата си и продажбата на скулптурите ти.

– Така няма да е честно спрямо теб, ще трябва да помагам с нещо.

– Можеш да готвиш и да ми помагаш да поддържаме къщата в приличен вид, но наистина няма да е необходимо. Ще ми е достатъчно просто да се събуждам до теб всяка сутрин и да те заварвам тук всяка вечер, когато се прибирам от работа.

Върху лицето ти се разля широка усмивка.

– Сигурен ли си?

– Никога не съм бил по-сигурен за нещо в живота си.

Премести се при мен в последния ден от семестъра ти, свали всички плакати от стената си и натовари вещите си в колата, която беше заела от Сара.

– Ще взема останалата част от нещата си от мама следващата седмица – каза ми ти. – Задръж, има още нещо в колата. Изненада за теб. За нас.

Хукна да бягаш и отвори вратата на мястото до шофьорското, където един кашон беше поставен долу. Пренесе го толкова внимателно до къщата, че предположих, че е нещо чупливо, но когато ми го подаде, беше много по-леко от порцелан или стъкло.

– Отвори го. – Пращеше от ентусиазъм.

Махнах капака на кашона и малка мъхеста топка погледна към мен.

– Това е котка – казах с равен глас. Така и не можех да разбера защо всички искаха да имат животно, особено котка или куче, при положение че оставяха косми навсякъде и изискваха разходки, внимание и любов.

– Котенце! – каза ти. – Не е ли прекрасно! – Извади го от кутията и го притисна към гърдите си. – Котката на Ив родила изненадващо. Раздала цялото котило, но запазила това котенце за мен. Казва се Гизмо.

– Не ти ли хрумна да ме попиташ, преди да донесеш животно в къщата ми? – Не се опитвах да сдържам тона си и ти веднага започна да плачеш. Използваше толкова жалка и предвидима тактика, че се ядосах още повече. – Не си ли гледала някоя от онези реклами, които казват да помислим добре, преди да си вземем домашен любимец? Не е изненада, че толкова много животни биват изхвърляни заради хора като теб, които взимат импулсивни решения!

– Мислех си, че ще ти хареса – каза ти, все още плачеше. – Смятах, че може да ми прави компания, докато си на работа – може да ме наблюдава, докато рисувам.

Спрях се. Наистина, котката щеше да те забавлява, докато мен ме нямаше у дома. Вероятно можех да изтърпя животното, щом това щеше да те накара да се чувстваш добре.

– Просто го дръж настрана от костюмите ми – казах аз. Качих се горе и когато отново слязох долу, ти беше направила легло на котката в кухнята, беше ѝ сложила две купички и котешка тоалетна до вратата.

– Така ще е, докато се научи да ходи навън – обясни ми ти. Гледаше ме със страх в очите и аз се укорих, че за кратко бях изгубил контрол. Насилих се да погаля котенцето и те чух как въздишаш от облекчение. Дойде при мен и уви ръце около кръста ми. – Благодаря ти. – Целуна ме по онзи начин, който винаги беше предвестник за секс, и когато нежно те натиснах по раменете, ти падна на колене, без да се оплакваш.

Беше обсебена от котката. Храната ѝ, играчките ѝ, дори лайняната ѝ котешка тоалетна беше по-интересна от почистването на къщата или приготвянето на вечеря. Много по-интересна от разговорите с мен. Прекарваше всички вечери в игра с Гизмо, размятвайки мишката играчка по пода. Казваше ми, че работиш над портфолиото си през деня, но когато се прибирах от работа, намирах нещата ти разпръснати из дневната като предишния ден.