Клеър Макинтош - Оставих те да си отидеш

Прибирам се във вилата и събличам дрехите си на пода в кухнята. Обличам си топли и сухи такива и слизам долу, за да запаля огън. Чувам Бо да лае и преди Патрик да е почукал на вратата ми, вече съм я отворила. Клякам, за да кажа здравей на кучето си и да скрия несигурността си от мъжа.

– Ще влезеш ли? – питам аз, когато се изправям най-накрая.

– Трябва да се връщам.

– Само за минута. Моля те.

Патрик се двоуми, но влиза вътре и затваря вратата след себе си. Няма намерение да сяда и стоим прави, а Бо е на пода между нас. Мъжът гледа покрай мен към кухнята, където се е образувала локва от мокрите ми дрехи. Лицето му е замъглено от объркване, но не казва нищо и в този момент осъзнавам, че каквито и чувства да е имал към мен, вече са се изпарили. Не му пука защо дрехите ми са мокри, защо дори палтото, което ми подари, е подгизнало. Единственото, което е от значение, е ужасната тайна, която съм скрила от него.

– Съжалявам. – Неуместно, но искрено изричам аз.

– За какво? – Няма да ми позволи да се размина лесно.

– Че те излъгах. Трябваше да ти кажа, че съм... – Не мога да довърша изречението, но Патрик поема щафетата.

– Убила някого?

Затварям очи. Когато ги отварям, той си тръгва.

– Не знаех как да ти кажа – думите ми се гонят една друга в бързината ми да ги изрека. – Страхувах се какво може да си помислиш.

Патрик клати глава, сякаш не знае какво да прави с мен.

– Кажи ми едно нещо: наистина ли остави онова дете? Злополуката мога да я разбера, но наистина ли си тръгна, без да спреш да помогнеш? – Очите му търсят отговор, който не мога да му дам.

– Да – отвръщам аз. – Да, тръгнах си.

Отваря вратата с такава сила, че се отдръпвам крачка назад и в следващия миг вече го няма.

Остана у нас още първия път. Дръпнах юргана около двама ни и се наместих до теб, за да те наблюдавам как спиш. Лицето ти беше спокойно, клепачите ти трепкаха едва. Докато спеше, нямаше нужда да се преструвам, нямаше нужда да крия колко сериозно бях хлътнал по теб. Можех да помириша косата ти, да целуна устните ти, да почувствам лекия ти дъх. Докато спеше, беше перфектна.

Усмихна се, преди още да отвориш очи. Пожела ме без покана и аз се отпуснах и ти позволих да правиш любов с мен. За първи път бях щастлив, че намирам някого в леглото си, и осъзнах, че не искам да си тръгваш. Ако не беше абсурдно, още в онзи момент щях да ти кажа, че те обичам. Вместо това ти приготвих закуска, след което отново те заведох в леглото, за да разбереш колко много те желаех.

Зарадвах се, когато пожела да ме видиш отново. Това означаваше, че няма нужда да прекарвам цяла седмица сам и да чакам правилния момент да ти се обадя. Оставих те да си мислиш, че ти контролираш нещата, и двамата излязохме отново същата вечер, както и две вечери по-късно. Не след дълго започна да идваш в дома ми всяка нощ.

– Трябва да си донесеш някои неща – казах ти един ден.

Изглеждаше изненадана, защото нарушавах правилата: не мъжете бяха тези, които прибързваха във връзките. Но когато се връщах от работа всеки ден, единствено обърнатата чаша на сушилника ми подсказваше, че си била у дома, и за мен това непостоянство беше тревожно. Нямаше какво да те задържа тук, нямаше нещо, заради което да се завръщаш.

Същата вечер донесе малка чанта със себе си: остави нова четка за зъби в чашата в банята и чисто бельо в чекмеджето, което бях изчистил за теб. На сутринта ти направих чай и те целунах, преди да тръгна за работа. През цялото време, докато пътувах към службата, те усещах върху устните си. Обадих се вкъщи, когато седнах на бюрото си, и от заваляния ти тон разбрах, че отново си заспала.

– Какво става? – попита ме ти.

Как можех да ти кажа, че просто исках да чуя гласа ти отново?

– Ще оправиш ли леглото тази сутрин? – попитах те аз. – Никога не го правиш.

Ти се засмя и на мен ми се прииска да не бях се обаждал. Когато се прибрах у дома, се качих направо горе, без да си свалям обувките. Всичко беше наред: четката ти още беше в чашата.

Направих ти място в гардероба и постепенно започна да носиш все повече и повече свои дрехи.

– Тази вечер няма да остана – каза ми един ден, докато бях на леглото и си връзвах вратовръзката. Ти беше легнала и пиеше чай, кожата ти беше разрошена, а гримът от миналата нощ още не се беше изтрил от очите ти. – Ще излизаме с приятелите ми от курса.

Не казах нищо, бях се съсредоточил във връзването на перфектен възел на тъмносинята ми вратовръзка.