Клеър Макинтош - Оставих те да си отидеш

Седнах на стола на Джеф, защото знаех, че това ще я подразни, а Ив седна срещу мен. Виждах вътрешната ѝ борба, искаше да ме попита какво правех тук.

– Джеф няма ли го? – попитах аз. Забелязах нещо в очите на сестра ти. В този момент осъзнах, че тя се страхува от мен, и мисълта беше изключително възбуждаща. Не за пръв път се запитах как ли беше лейди Ив в леглото, дали щеше да е толкова сдържана, колкото теб.

– Заведе децата в града.

Тя се намести в стола си, а аз оставих тишината да надвисне над нас, докато ситуацията не стана неловка.

– Защо си дошъл?

– Просто минавах – отвърнах аз и огледах голямата дневна. Бяха я ремонтирали от последния път, когато идвахме тук – ще ти хареса. Боядисали са я в онези меки, тебеширени цветове, които искаше за нашата кухня. – Доста време мина, Ив.

Сестра ти кимна леко в съгласие, но не каза нищо.

– Търся Дженифър – обясних аз.

– Какво имаш предвид? Не ми казвай, че най-накрая те е зарязала? – Изсъска думите с повече страст, отколкото някога съм виждал у нея.

Не обърнах внимание на заяждането ѝ.

– Разделихме се.

– Тя добре ли е? Къде се намира?

Сестра ти имаше наглостта да се тревожи за теб. След всичко, което изрече. Лицемерна кучка.

– Искаш да кажеш, че не е изприпкала при теб?

– Не знам къде е.

– О, сериозно? – отвърнах аз, без да ѝ повярвам и за секунда. – Вие двете бяхте толкова близки – трябва да имаш някаква представа. – Едно мускулче започна да трепери в ъгълчето на окото ми и аз го разтрих, за да го накарам да спре.

– Не сме говорили от пет години, Иън. – Тя се изправи. – Време е да си вървиш.

– Искаш да ми кажеш, че не сте се чували през всичките тези години? – Изпънах крака и се отпуснах в стола. Аз щях да реша кога да си тръгна.

– Не – отвърна Ив. Видях как очите ѝ се стрелнаха за кратко към полицата над камината. – Сега искам да си вървиш.

Камината беше грозна картинка – с газов огън и фалшиви въглища. На полицата над нея имаше няколко картички и покани, изправени от двете страни на старинен часовник.

Веднага разбрах какво не иска да видя. Трябваше да си малко по-внимателна, Дженифър, преди да изпратиш нещо толкова очевидно. Ето я и нея, нелепо изправена сред поканите с позлатени краища: снимка на плаж, направена от скален връх. В пясъка беше написано: Лейди Ив.

Изправих се и позволих на сестра ти да ме изпрати до предната врата. Наведох се и я целунах по бузата. Усетих я как се сви и се преборих с желанието си да я блъсна в стената, задето ме беше излъгала.

Тя отвори вратата и аз се престорих, че търся ключовете си.

– Сигурно съм ги изтървал – казах аз. – Ей сега се връщам.

Оставих я в коридора и се върнах в дневната. Взех картичката и я обърнах, но не намерих адреса, който се надявах да е там, само някакво сладникаво съобщение за Ив с добре познатия ти крив почерк. Някога ми пишеше бележки, оставяше ги под възглавницата и в куфара ми. Защо спря да го правиш? Един мускул се стегна в гърлото ми. Разгледах снимката. Къде си? Напрежението, което изпитвах, заплашваше да експлодира и скъсах картичката наполовина и после на още една половина, и още една, и на мига се почувствах по-добре. Захвърлих парчетата зад старинния часовник, точно когато Ив се върна в стаята.

– Намерих ги – казах аз и се потупах по джоба.

Сестра ти огледа стаята, без съмнение очакваше да види нещо нередно. Нека гледа, помислих си. Нека го намери.

– За мен беше удоволствие да те видя отново, Ив – рекох ѝ аз. – Със сигурност ще се отбия отново следващия път, когато съм в Оксфорд. – Насочих се към изхода.

Сестра ти отвори уста, но от нея не излязоха никакви думи, затова казах вместо нея:

– Ще чакам с нетърпение.

Веднага, щом се прибрах, започнах онлайн претърсване. Имаше нещо очевидно британско в тези високи скали, заобикалящи плажа от три страни, и в това сиво небе с мрачни облаци. Потърсих английски брегове и започнах да преглеждам изображенията. Преминавах на следващата страница отново и отново, но единственото, което открих, бяха празнични картички на плажове, изпълнени със смеещи се деца. Промених критерия на търсене на английски плажове със скали и продължих да преглеждам снимките. Ще те намеря, Дженифър. Където и да си отишла, ще те намеря.

И тогава ще дойда за теб.

Бетан се е забързала към мен, на главата си носи плетена шапка. Започва да говори отдалеч. Умен номер: не мога да я чуя какво ми казва, но не мога и да си тръгна, когато ми говори. Стоя и я изчаквам да дойде при мен.