Клеър Макинтош - Оставих те да си отидеш

– Свободна ли си тази вечер? – попитах те аз. – За мен ще е удоволствие да те изведа отново. – Докато изричах тези думи, осъзнах колко много исках да те видя. Изключително трудно ми беше да чакам цяла седмица, за да говоря с теб.

– Би било чудесно, но вече имам планове. – Усетих съжалението в гласа ти, но тази тактика съвсем не ми беше непозната. Игрите, които жените разиграват в началото на връзките си, са различни, но и много прозрачни. Без съмнение беше направила анализ на срещата ни с твоите приятелки, които ти бяха предложили съветите си като сплетнички на градинска ограда.

Не показвай, че си много заинтересована.

Бъди малко по-недостъпна.

Когато се обади, престори се, че си заета.

Подобни тактики бяха изморителни и детински.

– Жалко – отвърнах спокойно аз. – Успях да взема два билета за Пълп [21] Pulp – английска рок банда от Шефилд, основана през 1978 г. и съществувала до 2002-ра, след което за кратко е възродена от 2011-а до 2013-а – Бел. прев. тази вечер и предположих, че ще искаш да дойдеш.

Подвоуми се и аз си помислих, че съм те спипал, но бързо се осъзна.

– Наистина не мога, съжалявам. Обещах на Сара, че ще си спретнем момичешка вечер в "Ледения бар". Току-що скъса с приятеля си и не мога да я оставя сама.

Лъжата ти беше убедителна и аз се запитах дали не я беше приготвила предварително. Оставих тишината да надвисне над нас.

– Свободна съм утре вечер? – съобщи ми ти с възходяща интонация, която превърна думите ти във въпрос.

– Опасявам се, че имам нещо предвид за утре. Някой друг път тогава. Забавлявай се довечера. – Затворих и останах до телефона известно време. Едно мускулче потрепна в края на окото ми и аз го потърках нервно. Не очаквах от теб да ми играеш игрички и бях разочарован, че ги смяташ за необходими.

Не можах да се успокоя през останалата част от деня. Почистих къщата и събрах всички вещи на Мари от всяка една стая, след което ги натрупах на купчина в спалнята. Бяха повече, отколкото смятах, но щеше да е трудно да ѝ ги върна сега. Натъпках ги в един куфар, за да се отърва от тях.

В седем часа изпих една бира, след което още една. Седнах на дивана и вдигнах крака на масичката за кафе, по телевизора даваха някакво тъпо шоу с въпроси, а аз си мислех за теб. Зачудих се дали да звънна в общежитието ти, за да ти оставя съобщение и да разбера, че още си там. Но след като привърших и третата си бира, си промених решението.

Качих се в колата и отидох в "Ледения бар", където си намерих място за паркиране близо до входа. Постоях известно време и наблюдавах хората, които влизат в заведението. Момичетата бяха с възможно най-късите си поли, но интересът ми към тях не беше нещо повече от чисто любопитство. Мислех си за теб. Започвах да се притеснявам, че беше обладала мислите ми по този начин. Изведнъж за мен беше станало изключително важно да разбера дали ми казваш истината, или ме лъжеш. Бях дошъл тук, за да те заловя. Смятах, че ще вляза в претъпкания бар и няма да те видя, защото се намираш в стаята си, стоиш на леглото си с евтина бутилка вино и филм на Мег Райън. Осъзнах, че не това исках: исках да те видя да минеш покрай мен, готова за момичешката вечер с твоята жалка, зарязана приятелка. Исках да ми докажеш, че греша. Чувството беше толкова ново за мен, че едва не се изсмях.

Слязох от колата и влязох в бара. Купих си "Бекс" и започнах да си проправям път през претъпканото помещение. Някой се блъсна в мен и разлях бира по обувките си, но бях прекалено погълнат от търсенето ти, за да изискам извинение.

Тогава те видях. Намираше се в края на бара и размахваше без успех банкнота от десет лири към персонала, който обслужваше редица от клиенти, с по четири души от всеки край. Ти ме видя и за момент лицето ти изгуби всякакво изражение, все едно не успя да ме познаеш, след което се усмихна, макар че усмивката ти беше по-резервирана от онази, с която ме дари миналия път.

– Какво правиш тук? – попита ме, когато си проправих път до теб. – Мислех, че ще ходиш да гледаш Пълп. – Изглеждаше ми малко неуверена. Жените казват, че обичат изненадите, но истината е, че предпочитат да научават нещата предварително, за да могат да се подготвят.

– Дадох билетите на един колега от работа – отвърнах аз. – Не ми се ходеше сам.

Видях как се смути, че си станала причина за промяна в плановете ми.

– Но – продължи с въпросите ти, – как се озова тук? Идвал ли си и преди?

– Срещнах се случайно с един приятел – отговорих аз и вдигнах двете бутилки с "Бекс", които предвидливо бях купил.