Клеър Макинтош - Оставих те да си отидеш

– Съжалявам.

Детективката не обърна внимание на извинението.

– Извинявам се, ако съм звучал грубо, когато се обади. Беше ми малко, сещаш се, странно.

– Всичко наред ли е?

Имаше скрит подтекст във въпроса. Рей кимна.

– Да. Просто се почувствах неудобно, това е всичко.

Погледите им се срещнаха за миг, преди инспекторът за извърне своя.

– Добре, хайде да се заемаме за работа. Искам всяка една подробност, която свидетелят може да ни осигури за колата. Модел, цвят, номер, описание на човека зад волана. Изглежда, получаваме нов шанс за този случай, нека този път си свършим работата както трябва.

– Няма си никаква шибана представа! – Рей крачеше пред прозореца в офиса си и не се и опитваше да скрие раздразнението си. – Не може да ни каже на колко години е шофьорът, дали е бял или черен... Исусе! Даже не знае дали е бил мъж или жена! – Инспекторът разтърка главата си енергично, все едно с това си действие можеше да стимулира възникването на някоя идея.

– Видимостта беше лоша – напомни му Кейт, – а и човекът е бил съсредоточен в запазването на контрола над собственото си превозно средство.

Рей не беше в настроение да оправдава свидетеля.

– Такъв човек не бива да е на пътя, щом малко дъжд му влияе по този начин. – Стовари се тежко на стола си и отпи от кафето пред него. Намръщи се, когато осъзна, че е ледено студено. – Милея за дните, в които ще имам време да изпия цяла чаша кафе – промърмори той.

– Форд от 1991 година – прочете от бележките си Кейт, – с пукнато предно стъкло. Вероятно "Фиеста" или "Фокус". Поне разполагаме с нещо.

– По-добре е от нищо – съгласи се Рей. – Да продължаваме нататък. Приоритизирай намирането на майката на Джейкъб. Ако – когато – хванем човека, отговорен за това, искам тя да разбере, че не сме се отказали от случая на сина ѝ.

– Разбрано – отвърна детективката. – Добре си поговорих с класната ръководителка в училището, когато ѝ се обадих за възванието. Ще ѝ позвъня отново и ще се опитам да получа повече информация. Все някой трябва да е запазил връзка с нея.

– Ще накарам Малкълм да поработи върху колата. Ще пуснем проверка на всички бристълски фиести и фокуси и ще те заведа на обяд, за да прегледаме разпечатката.

Рей избута настрана онова, което Мойра смело беше нарекла паеля, и постави ръка върху купчината с книжа пред него.

– Деветстотин четиридесет и две. – Подсвирна.

– И то само в този район – каза Кейт. – Ами, ако просто е минавал оттук?

– Дай да видим дали можем да съкратим списъка малко. – Рей сгъна разпечатката и я подаде на жената. – Провери в АРРН [16] АРРН – Автоматично разпознаване на регистрационни номера – Бел.прев. : да речем половин час преди и след злополуката. Ще видим колко от тях са били на пътя по това време и ще започнем да ги елиминираме една по една.

– Приближаваме се – каза Кейт с блестящи очи. – Чувствам го.

Рей се ухили.

– Хайде да не прибързваме. С какво друго се занимаваш в момента?

Детективката преброи задачите си на пръсти.

– Кражба в "Лондис" [17] Лондис – верига супермаркети – Бел. прев. , поредица от нападения над азиатски таксиметрови шофьори и възможно сексуално насилие, което ще ни бъде прехвърлено от патрула. О, също така съм зачислена да водя курс за два дни следващата седмица.

Рей изпръхтя.

– Считай се за освободена от курса – отвърна той. – Прехвърли останалата си работа на мен, за да я преразпределя. Искам да работиш на пълен работен ден върху случая на Джейкъб.

– Този път официално ли? – попита Кейт и повдигна едната си вежда.

– Напълно – отвърна Рей и се ухили. – Но не се преработвай.

Автобусът ми пристига в Порт Елис и Патрик вече ме чака там. От две седмици насам се срещаме на плажа всяка сутрин и когато ми предлага да прекараме свободния му следобед заедно, се двоумя само за миг. Не мога да се страхувам през целия си живот.

– Къде ще ходим? – питам аз и се оглеждам наоколо за подсказки. Къщата му се намира в противоположната посока, а и минаваме покрай селския пъб, без да спираме.

– Ще видиш.

Напускаме селото и следваме пътя, който се вие надолу към морето. Докато вървим, ръцете ни се докосват и той сплита пръсти с моите. Сякаш ме удря ток, но отпускам ръката си в неговата.

Новината, че излизам с Патрик, се е разпространила в Пенфейш с изключителна бързина. Вчера се натъкнах на Йестин в селския магазин.

– Чух, че се виждаш с момчето на Алън Матюс – каза ми той с лека усмивка на лице. – Той е добър момък, този Патрик, не си попаднала на някой лош. – Цялата се изчервих.