Клеър Макинтош - Оставих те да си отидеш

– Здрасти. – Детективката седна и разопакова сандвичите си, въобще не забелязваше неудобството му.

Изражението ѝ беше неразгадаемо и неприятното чувство в стомаха на Рей се засили. Избута храната на една страна, реши, че гневът на Мойра е по-малката от двете злини, и се огледа, за да се увери, че никой не слухти.

– Относно миналата нощ... – започна той, чувстваше се като някой срамежлив младеж.

Кейт го прекъсна:

– Съжалявам. Не знам какво ми стана... добре ли си?

Рей изпусна една въздишка.

– Горе-долу. Ти?

Кейт кимна.

– Малко съм засрамена, ако трябва да бъда честна.

– Няма от какво да се срамуваш – каза Рей. – Не трябваше да..

– Не трябваше да се случва – каза Кейт. – Беше просто целувка. – Жената се ухили насреща му, след което отхапа от сандвича си и продължи да говори през кашкавала и киселите краставички: – Хубава целувка, но просто целувка.

Инспекторът издиша бавно. Всичко щеше да е наред. Нещо ужасно се беше случило и ако Магс научеше, щеше да настане сеч, но всичко щеше да е наред. Двамата с Кейт бяха възрастни и можеха да забравят ситуацията, все едно въобще не се беше случвала. Едва сега, от дванадесет часа насам, Рей си позволи да си спомни колко добре се беше почувствал да целуне някой толкова изпълнен с енергия, толкова жизнен. Усети, че отново почервенява, и се изкашля, за да прогони мисълта.

– Надявам се наистина да си добре – каза мъжът.

– Рей, всичко е наред. Наистина. Няма да подам оплакване срещу теб, ако се тревожиш за това.

Инспекторът почервеня.

– Господи, не! Въобще не ми е минавало през ума. Но съм женен и не искам...

– А и аз се срещам с някого – отвърна Кейт безцеремонно. – Двамата знаем какъв ще е резултатът. Така че е забравено, нали така?

– Така.

– Слушай – започна детективката, изведнъж беше станала много делова, – причината да те потърся е, че искам да разбера какво мислиш да направим годишно възвание за случая на Джейкъб Джордан.

– Мина ли цяла година вече?

– Следващия месец. Едва ли ще съберем кой знае колко нови доказателства, но ако някой проговори, поне ще получим още информация, а и винаги съществува възможността виновникът да изпита нуждата да си изчисти съвестта. Все някой трябва да знае кой е карал онази кола.

Очите на Кейт сияеха, на лицето ѝ играеше онова добре познато му решително изражение.

– Хайде да го направим – каза той. Представи си реакцията на началничката при предложението и знаеше, че няма да се отрази добре на кариерата му. Но годишното възвание беше добра идея. Това беше нещо, което правеха от време на време с нерешените случаи, макар и само за да уверят семействата, че полицията не се е отказала напълно – дори разследването вече да беше прекратено. Струваше си да опитат.

– Чудесно. Трябва да приключа с документацията от тази сутрин, но ако искаш, можем да планираме възванието този следобед? – Кейт помаха усмихната на Мойра, докато напускаше столовата.

Рей завиждаше на способността на детективката просто да загърби събитията от миналата нощ. Не му беше лесно да я погледне, без да си представи ръцете ѝ, увити около врата му. Скри остатъците от лазанята си под една хартиена салфетка и остави чинията си на рафта до вратата.

– Чудесна работа, Мойра – каза Рей, докато минаваше покрай нея.

– Утре е гръцки ден! – провикна се готвачката след него.

Инспекторът си каза наум, че утре трябва да си донесе сандвичи.

Говореше по телефона, когато, без да почука, Кейт отвори вратата на офиса му. Видя, че е зает, безмълвно се извини и тръгна да излиза, но Рей ѝ направи знак да влезе и да седне. Тя затвори внимателно вратата и се разположи в един от ниските столове, за да го изчака да приключи. Видя я да се взира в снимката на Магс и децата на бюрото му и изпита нова вълна угризения. Стана му още по-трудно да се съсредоточи върху разговора с началничката.

– Наистина ли е необходимо, Рей? – питаше Оливия. – Шансовете някой да се обади са минимални, а притеснението ми е, че така просто ще привлечем внимание към факта, че не сме заловили никого за убийството на детето.

Името му е Джейкъб, изрече наум Рей, повтаряйки думите на майката на момчето, изречени преди почти цяла година. Инспекторът се запита дали шефката му в действителност беше толкова незаинтересована, колкото изглеждаше.

– След като никой не търси правосъдие, струва ми се напълно ненужно да разбутваме случая отново. Бих казала, че имаш достатъчно работа за вършене. А и наближават изборите за главен инспектор.