Клеър Макинтош - Оставих те да си отидеш

Рей се опитваше да прояви разбиране към сина си, който се носеше по течението на втория срок в училище със същата липса на ентусиазъм, която беше обезпокоила учителката му от самото начало на годината.

– Така ми се иска да споделя с нас – каза Магс.

– Той се кълне, че всичко е наред – отвърна Рей. – Просто е типичният юноша, това е всичко, но ще трябва да се промени, защото ако запази същото отношение към училището и последната година, ще има неприятности.

– Вие двамата като че ли се разбирахте добре днес – констатира Магс.

Така беше, целия ден не се бяха скарали. Рей прехапваше езика си на коментарите на Том, а Том беше намалил въртенето на очите. Денят беше хубав.

– А и не беше толкова лошо да си изключиш блекберито, нали? – попита Магс. – Не получи сърцебиене? Не те обля студена пот? Не изпадна в делириум?

– Ха-ха. Не, не беше толкова зле. – В интерес на истината не го беше изключил и през целия ден телефонът му вибрираше в джоба. По едно време се оттегли в тоалетната, за да прегледа имейлите си и да се увери, че не е пропуснал нещо важно. Беше отговорил на един от началничката относно операция "Пробив" и се зае с този от Кейт за злополуката с детето, който нямаше търпение да прочете внимателно. Магс не разбираше, че ако зарежеше блекберито за цял уикенд, след това щеше да има изключително много работа в понеделник, както и през останалата част от седмицата, за да навакса, и нямаше да има възможност да се заеме с всичко, което изникнеше впоследствие.

Рей стана от дивана.

– Ще отида в кабинета си да поработя около час.

– Какво? Нали каза, че няма да работиш!

Съпругът ѝ се смути.

– Децата вече си легнаха.

– Да, но аз... – Магс млъкна и лекичко поклати глава, все едно имаше нещо в ухото.

– Какво?

– Нищо. Всичко е наред. Прави каквото искаш.

– Ще съм готов до час, обещавам.

Близо два часа по-късно Магс отвори вратата на кабинета.

– Помислих си, че може да се зарадваш на чаша чай.

– Благодаря ти. – Рей се протегна и изръмжа, когато гърбът му изпука.

Съпругата му сложи чашата на бюрото и надникна над рамото му към дебелата купчина с документи, които четеше.

– Това ли е извънкласната дейност? – Жената прегледа най-горния лист. – Джейкъб Джордан? Това не е ли детето, което беше прегазено миналата година?

– Точно то е.

Магс изглеждаше объркана.

– Мислех си, че случаят е затворен.

– Така е.

Жената седна на едната облегалка на фотьойла, който държаха в кабинета, защото не се връзваше с килима в дневната. Не пасваше добре и в кабинета на Рей, но беше най-удобното кресло, в което някога беше сядал, и той отказваше да се раздели с него.

– Защо Службата за криминални разследвания продължава да работи по него?

Рей въздъхна.

– Не работи – отвърна той. – Случаят е затворен, но така и не архивирах материалите по него. Просто преглеждаме фактите отново, за да видим дали не сме пропуснали нещо.

– Ние?

Рей млъкна за миг.

– Екипът. – Не знаеше защо не спомена Кейт, но щеше да прозвучи странно, ако започнеше да се обяснява точно сега. По-добре беше да я държи настрана, в случай че началничката някога разбереше какво се случва. Нямаше нужда Кейт да си навлича неприятности още в началото на обещаващата си кариера.

– О, Рей – гласът на Магс беше нежен, – нямаш ли си достатъчно работа с настоящите случаи, че преглеждаш и студените досиета?

– Това е все още топло – отвърна съпругът ѝ. – А и все си мисля, че прекалено рано се отказахме. Ако му дадем още един шанс, може да намерим нещо.

Последва кратко мълчание, преди Магс да продължи:

– Не можеш да сравняваш всички с Анабел.

Рей стисна по-силно дръжката на чашата си.

– Недей.

– Не можеш да се измъчваш по този начин всеки път, в който не разрешите някой случай. – Магс се наведе напред и стисна коляното му. – Ще се побъркаш.

Рей отпи от чая. Анабел Сноудън беше първият случай, който пое на длъжността инспектор. Момичето беше изчезнало след училище и майка ѝ и баща ѝ бяха обезумели от ужас. Две седмици по-късно Рей беше арестувал баща ѝ за убийството, след като тялото на Анабел беше открито в шкафа под леглото в апартамента му; била държана жива там повече от седмица.

– Знаех си, че има нещо странно около Тери Сноудън – каза Рей и най-накрая погледна към Магс. – Трябваше да се боря по-упорито за задържането му веднага, след като момичето беше изчезнало.

– Нямаше доказателства – припомни му съпругата му. – Хубаво е един полицай да има инстинкти, но не можеш да водиш случай, като се уповаваш само на предчувствия. – Съвсем внимателно Магс затвори досието на Джейкъб. – Различен случай – каза тя. – Различни хора.