Клеър Макинтош - Оставих те да си отидеш

– Искам да приключиш случая във Фишпондс.

Ясно беше, че няма да му бъде предложено да седне, затова Рей избра стола, който се намираше най-близо до Оливия и въпреки това се намести. Тя вдигна едната си вежда, но не каза нищо.

– Мисля, че ако разполагаме с още малко време...

– Имаше достатъчно – отвърна началничката. – Пет месеца и половина, ако трябва да бъдем точни. Унизително е, Рей. Всеки път, когато "Поуст" публикува някой от твоите така наречени ъпдейти, това напомня на хората за случай, който полицията не е успяла да разреши. Съветник Люис ми се обади миналата нощ: той иска случаят да бъде приключен, както и аз.

Рей усети надигащия се в него гняв.

– Не беше ли точно Люис, който се възпротиви на предложението на гражданите скоростта в града да се намали до тридесет километра в час?

Беше ударил в десетката и Оливия го изгледа студено.

– Приключвай го, Рей.

Известно време двамата се гледаха един друг над гладкото бюро от орех, без да изричат и дума. Изненадващо, първа се пречупи началничката. Тя се беше облегнала в стола си и беше скръстила ръце.

– Ти си изключително добър полицай, Рей, и твоята упоритост е оценена. Но ако искаш да се изкачваш нагоре, трябва да приемеш, че полицейската работа е свързана също толкова с политиката, колкото и с разследването на престъпления.

– Разбирам ви чудесно, госпожо. – Рей се опита да прогони раздразнението от гласа си.

– Добре – отвърна Оливия, махна капачката на писалката си и се пресегна за следващия документ. – Значи се разбрахме. Случаят ще бъде приключен днес.

За първи път Рей беше доволен от трафика, който не му позволяваше да стигне бързо до Службата за криминални разследвания. Не изгаряше от нетърпение да каже на Кейт и се чудеше защо точно това го тревожи. Може би, защото тя беше нова в СКР и предполагаше, че няма да е особено щастлива да закрие едно разследване, в което бяха вложени толкова труд и усилия. Дребния щеше да се примири.

Веднага след като пристигна в участъка, ги повика в офиса си. Първа дойде Кейт, в ръката си носеше чаша с кафе, която остави близо до компютъра му. Там стояха три други, всяка от тях наполовина пълна със студена черна течност.

– От миналата седмица ли са?

– Да, чистачката отказва да ги мие вече.

– Не съм изненадана. Можеш да си ги миеш сам, нали знаеш? – Кейт седна, а Дребния влезе през вратата и кимна за поздрав към Рей.

– Помните ли колата, която Брайън и Пат забелязаха на видеозаписите? – започна жената, веднага след като сержантът се настани на един стол. – Онази, която, изглежда, бързаше да се разкара нанякъде.

Рей кимна.

– Не успяхме да разберем какъв модел е, затова ми се иска да я занеса на Уесли. Ако не друго, поне можем да я махнем от списъка си с доказателства.

Уесли Бартън беше анемичен, невзрачен тип, който някак си беше спечелил правото да бъде експерт по видеонаблюдение. Работеше от едно мазе без прозорци в безлична къща на Редленд Роуд, където използваше внушително количество оборудване, за да подобри качеството на видеозаписите, докато не станеха годни за доказателства. Рей предполагаше, че Уесли е чист, предвид факта, че работи с полицията, но имаше нещо в цялата тази работа, което го караше да настръхва.

– Съжалявам, Кейт, но не мога да отпусна пари за това – отвърна инспекторът. Въобще не му се искаше да ѝ казва, че всичките ѝ усилия щяха да бъдат за нищо. Уесли беше скъп, но беше доста добър, и Рей беше впечатлен от градивното мислене на служителката си. Не му се искаше да си го признае, но през последните седмици беше позанемарил работата си по случая. Цялата тази история с Том го разсейваше и за момент изпита истинско възмущение от сина си. Не беше редно да позволява на личния си живот да се отразява върху работата му, особено по време на такъв сериозен случай като този. Не че вече имаше значение, след като началничката на полицията беше казала тежката си дума.

– Сумата не е голяма – възпротиви се Кейт, – говорих с него и...

Рей я прекъсна:

– Не мога да одобря никакви разходи – обяви твърдо той. Дребния го изгледа – беше от достатъчно дълго време на тази работа, за да знае какво ще последва.

– Началничката ми каза да закрия случая – обясни инспекторът, като не отлепяше поглед от служителката си.

Последва кратка пауза.

– Надявам се си ѝ казал къде да си го завре. – Кейт се засмя, но никой не се присъедини към нея. Погледна първо Рей, а после и Дребния и усмивката ѝ застина. – Сериозни ли сте? Просто така ще се откажем?