Клеър Макинтош - Оставих те да си отидеш

– Беше оправдана. Вижте, съжалявам, че трябва да ви припирам, но Джена си тръгна оттук около три часа и трябва да се уверя, че е пристигнала благополучно. Беше откарана от Патрик Матюс.

– Не съм виждала никого от тях – отвърна Бетан, – но Джена сигурно се е върнала – мисля, че е била на плажа.

– Какво ви кара да смятате така?

– Тъкмо се върнах от разхождането на кучетата и видях надписите ѝ в пясъка. Не беше обичайният ѝ стил – беше доста странен.

Рей усети как безпокойството започна да го поглъща.

– Какво пишеше?

– Какво става? – попита остро Бетан. – Какво не ми казвате?

– Какво пишеше? – Не мислеше да крещи и за момент си помисли, че жената е затворила. Когато най-накрая заговори, колебанието в гласа ѝ му подсказа, че е разбрала, че нещо се е объркало страшно много.

– Пишеше просто Предаден.

Нямах намерение да заспивам, но чукането на вратата ме стряска и аз потривам схванатия си врат. Нужна ми е цяла секунда, за да си спомня, че отново съм у дома, и чувам още едно, по-настоятелно почукване. Чудя се колко ли време съм накарала Патрик да ме чака. Ставам на крака и потръпвам, когато болката срязва прасеца ми.

Докато превъртам ключа, чувам шепота на страха, но преди да успея да реагирам, вратата се отваря рязко и ме запраща в стената. Иън е почервенял и дишането му е накъсано. Приготвям се за юмрука му, но той не идва, и започвам да броя ударите на сърцето си, докато той бавно дърпа резето на вратата.

Едно, две, три.

Бързо и тежко, то заплашва да изскочи през гърдите ми.

Седем, осем, девет, десет.

Иън е готов, бавно се обръща към мен с усмивка, която познавам като своята собствена. Усмивка, която не съдържа нищо хубаво, която подсказва какво е намислил да ми стори. Усмивка, която ми подсказва, че макар краят да е близо, няма да е бърз.

Потърква задната част на врата ми, палецът му натиска силно най-горния прешлен на гръбначния ми стълб. Не е приятно, но не е и болезнено.

– Казала си името ми в полицията, Дженифър.

– Не съм...

Хваща част от косата ми и ме дърпа силно към себе си толкова бързо, че стискам очи, в очакване съм на експлозията от болка, когато ми разбие носа с челото си. Когато ги отварям отново, лицето му е на два сантиметра от моето. Мирише на уиски и пот.

– Не ме лъжи, Дженифър.

Затварям отново очи и си казвам, че мога да преживея всичко това, макар че всяка част от мен иска да го моли да ме убие.

Хваща челюстта ми със свободната си ръка, търка показалеца си върху устните ми и завира пръст в устата ми. Преборвам се с желанието си да повърна, когато натиска езика ми.

– Лъжлива кучка – казва ми толкова спокойно, все едно ми прави комплимент. – Ти ми даде обещание, Дженифър. Обеща ми, че няма да отидеш в полицията, а какво виждат очите ми днес? Виждат как си купуваш собствената свобода, като отнемаш моята. Виждам името си – шибаното си име! – в целия "Бристъл Поуст".

– Ще им кажа – отвръщам аз, думите ми са неясни заради пръста му. – Ще им кажа, че не е истина. Ще кажа, че съм излъгала. – Слюнката ми хвърчи по ръката на Иън и той я поглежда с отвращение.

– Не – казва той. – Няма да кажеш нищо на никого.

Все още стиска косата ми с едната си ръка, а с другата пуска челюстта ми и ме удря силно през лицето.

– Качвай се горе.

Стискам юмруци, знам, че не трябва да докосвам нараненото си лице, което пулсира в едно с ритъма на сърцето ми. Усещам кръв в устата си и преглъщам тихо.

– Моля те – гласът ми е писклив и нехарактерен, – моля те, недей... – Търся думите, които да използвам, които най-малко ще го провокират. Не ме изнасилвай, иска ми се да кажа. Случвало се е достатъчно пъти, за да няма значение, но все пак не мога да понеса мисълта тялото му да се притиска отново в моето, да бъде вътре в мен, да ме принуждава да издавам звуци, които само показват колко много го мразя.

– Не искам да правя секс – казвам аз и проклинам слабия си глас, който ще му подскаже колко много означава това за мен.

– Да правя секс с теб? – Той се изплюва и част от слюнката му уцелва лицето ми. – Не се ласкай, Дженифър. – Пуска ме и ме оглежда от глава до пети. – Качвай се горе.

Краката ми заплашват да ме предадат, докато изминавам няколкото крачки до стълбището. Държа се здраво за парапета и усещам присъствието му зад мен. Опитвам се да пресметна колко време ще е необходимо на Патрик да се върне, но съм изгубила всякаква представа за времето.

Иън ме блъска в банята.